Публицистика - КАК СЕ ПРАВИ КУЛТУРА (1.)

Младата еврейка Естер*

КАК СЕ ПРАВИ КУЛТУРА (1.)

    Подробности от книгата** на Дитрих Шваниц. Първо, авторът ми е една "голяма любопитна подробност". Израства, както отбелязват издателите, сред меноитските миньори в Швейцария. Изучава английска филология, история и философия в Мюнстер, Лондон, Филаделфия, Фрайбург. От 1978 до 1997 г. е професор по английска литература в университета в Хамбург. С романите си "Университетското градче" (1995) и "Кръжокът" (1998) Шваниц се явява най-известният критик на немската политика във висшето образование и печели милионна публика. 

    Пише го върху задната корица на книгата, следвано от фрагменти възторг из немскоезичната периодика в огромни тиражи – "Ди Цайт", "Дер Шпигел", "Ди Велт" наред с мнение на бившия президент на Германия Роман Херцог. Ето от въпросния Херцог нещо, което нашите първи хора в образованието и културата, както и нашият г-н Президент, могат да си турят зад гърба като ковьорче към портрета на Левски:

Гоблен "Васил Левски" 

    Знанието днес е най-важният източник в нашата страна, бедна на суровини. Знание обаче може да почерпим само с образование... Затова е необходимо да се съсредоточим върху най-същественото и да направим достояние на всички обширните духовни познания.

    Жалко, че похваленият – хамбургският професор по английска литература хер Шваниц тъй оскъдно знае за българите: че не сме ни унгарци, ни гърци и прочие. Чудни неща, драги интелектуалци! Засвидетелстват ни нейде откъм Западна Европа внимание в научните си обзори, а родни издатели превеждат и тиражират очебийни неистини за нас, без да им трепне окото... Хамбургския професор мога да разбера (някакви си българи, хайде де!...), ама редактор, че и редколегия в наше мило родно издателство – не.

    Това – между другото. То очевидно културата у нас от села и махали до висшата администрация в държавата наред с образованието все е "между другото". Зам.-министър на културата ни например е госпожа***, автор на цинични чалга-текстове. Нормално...

    Любопитни подробности в пейзажа на европейската цивилизация според проф. Шваниц.

    1. Исус (Христос) е роден около 7 г. пр. н.е., физически издъхнал на кръста около 30 г. сл.н.е., което ще рече, че на кръста е разпнат не 33-, а 37-годишен. Историята около раждането на Исус напомня мита за раждането на Херакъл, извънбрачен син на Зевс от омъжената за Амфитрион Алкмена. Само дето Богородица, преди да зачене Исус, е девственица на 16 г., мисля...

    От апостолите на Христос четирима са рибари (две двойки братя: Петър и Андрей, Яков и Йоан), Матей – бирник, останалите – от простолюдието: Филип, Вартоломей, Тадеус, Симон, още един с името Яков, Тома, Юда.

    2. Мария Магдалена и още две жени свалят тялото от кръста, ритуално го умиват, мажат с благовония и полагат в семейната гробница на Йосиф от Ариматея, който Йосиф от Ариматея бил заможен мъж.

    3. Павел преди това с прозвището Савел Разбойника бил фанатично злостен враг на християните. По време на епилептичен припадък (най-вероятно) в една от наказателните си експедиции паднал от коня и за три дни ослепява. Когато зрението му се връща, решил да стане християнин, приел името Павел.

    Савел/Павел иде от аристократичен род, образован човек е, за разлика от оная дузина ученици, които Исус в плътския си образ привлича за християнската кауза. Убит е Павел при император Нерон, оня с театралните изцепки, който запалил Рим, естетически за да се любува на величествената илюминация, очарован от горящите квартали на Вечния град. Поне това твърди за Нерон легендата. Фактически Павел е основател на Църквата, чиято мощна йерархична структура напомня (да не кажа: повтаря!) йерархията на римския легион от епохата на Гай Юлий Цезар.

    4. До 1066 г. в Англия се говори и пише на староанглийски.

       5. Принципът на феодализма е първообраз на днешната политическа партия с нейните структури, субординация, хоругви за литийни (партийни) шествия и агитки за привличане на електорат. Обещават се всякакъв род благини, които обещания тутакси подир избора се забравят. Партийният лидер раздава привилегии срещу вярно служене или роднинство; в наше време принцип, известен като Кръговете от фирми на Ахмед Доган, не че г-н Доган му е изобретател, а че имаше поне доблестта да ни уведоми на висок глас, та ехото от оназ негова лакърдия в едно тв-шоу отеква и ще се препредава от урва на урва и от век на век**** вероятно докато изобщо я има България. Такива изявления не се чуват ката ден.

Доган: Пътят на България за Европа минава през Босфора*****

    Та значи, партийният лидер не раздава току-тъй привилегиите на властта и правото за достъп до кайнака с парите. Когато пада от власт, най-близките му съратници или го убиват да се не мъчи, или го оставят в разкошната му вила край Рим или друго кътче по-далеч от суетата и пазарната глъч, долитаща от фоайето на парламента и коридорите на правителството******.

    6. За Свещената Римска империя, т.е. за възобновената Римска империя. На Коледа в 800 г. папа Лъв коронясва Карл Велики (войнствено дребно човече с великански идеи) за император с красното име Пипин. Просъществувала до 1806 г. империята, когато, според уважаемия Шваниц: "Наполеон е причина Свещената Римска империя да се саморазпадне". Ето как ставали тез работи! Появява се лют корсиканец, офицер артилерист от градчето Аячо, и хоп... хилядолетната империя взела, че се саморазпаднала. 

    7. За Германия като държава се заговорва едва подир 1871 г. Обединяващо звено в случая са езикът, културата и... поезията. Невероятно! За французи и англичани понятието нация се определя от политическата принадлежност към държавата, а не от езика и културата, нито от етноса.

     8. Манастирът е висша форма праведен живот за християнина. Островче на цивилизацията през Ранното Средновековие (550-850 г.).

        9. Тривиум (граматика, логика, риторика) или квадриум (геометрия, астрономия, аритметика, музика) изучават студентите от средновековния университет в Париж, Оксфорт, Кембридж, Падуа, Прага.

    10. Ренесансът, според Шваниц, е свързан със сексуалната свобода: когато дамите напуснат светилището на женствеността Кухнята и поемат по улиците сексуално разкрепостени, великите империи рухват. Като знае нашият българин кои дами из Светата Кухня наизлязоха по улиците, политиката и родните медии напоследък... какво ли ни чака, Отечество любезно, как хубаво си ти!

Пловдив, културна столица на Европа за 2019 г.

    Следва

Plovdiv, 11 oct. 2004 – redact. 29 apr. 2016

_____
* Асуир (Ксеркс I), крал на персите, чиято империя се простира от Индия до Египет след поражението на вавилонците, вдига пир за своите хора в крепостта Суса, за да покаже богатството и великолепието си. Когато кани съпругата си Астин да покаже хубостта си пред гостите, гордата царица отказва. Царят й забранява всякакво присъствие и се разпорежда най-красивите млади девици в земята му да бъдат доведени. Младата еврейка Естер е сред момичетата, избрани да се покажат за прослава на царския харем и да се подготвят да прекарат нощта с владетеля. Eстер го покорява с изключителната си красота и чар, и той я прави царица. Владетелят издига верния си помощник Аман, чието семейство е антиеврейски настроено, до поста първи министър. Когато евреинът Мордохай не пожелал да коленичи пред Аман като всички останали, разлютеният Аман е обзет от омраза към еврейския народ; прокарва закон евреите да бъдат преследвани и убити в определен ден. В отчаянието си Мордохай търси помощ от Естер. Тя рискува живота си, като посещава върховния владетел без негово съгласие; същата нощ Аман е поканен на вечеря на тримата. Като открива еврейското си потекло, Eстер разказва за планираното от Аман избиване на евреите и получава от владетеля прошка за народа си. Аман е обесен на бесилката, издигната по негова поръка, за да бъде екзекутиран Мордохай. Владетелският указ е неотменим, Асуир позволява на евреите да се защитават от враговете си, които те в крайна сметка покоряват. Мнозина евреи се завръщат в Светия град и започва възстановяването на Ерусалим. Вж. https://translate.google.bg/translate?hl=bg&sl=en&u=http://www.imdb.com/title/tt0168331/&prev=search

** Речник на общата ни култура, изд. "Архимед", 2002 г. Превод: Недялка Попова и Елисавета Кузманова, редактор Пламен Паскалев.
*** Надежда Захариева, съпруга на поета Дамян Дамянов (1935-1999).
**** Финален стих във Вазовата ода "Опълченците на Шипка" за 11 август 1877 г. от войната между Царска Русия и Османската империя.
***** Вж.http://vek21press.com/index.php/2015/12/25/dogan-opasnost-bulgaria/
****** Цит.съч., с. 60.