Ars Poetica - ВЕТРЕ!

ВЕТРЕ! 

Ветре, защо плачеш?
Кой с пресметливи пръсти
лови звезди през целия ден?
Затворена,
с няма уста скимти вратата
и ключът в ключалката сам се върти.
Изход няма,
щом мълчим,
щом се стараем
да не изглеждаме замислени
с тия деветдесет и девет бръчки
върху челата високи,
върху челата световни.
Ветре, питам – защо
скимтиш пред вратата?
Стани.
Свий в юмрук петте сетива.
Опъни тетивата и стрелата сама
да полети срещу сенките пъргаво-снажни,
срещу силата брутално-сърдечна,
срещу страха, който лае
и тъпо сърцата гризе.

Ветре, чуй се!
Ветре, стопанино,
влез в тоя дом,
изхвърли през прозореца
мрежата скъсана
и върни се в небето,
и върни
се
в небето.
От ревера на подлостта
звездичките внимателно да смъкнем
ний, простодушните,
ние, работните...

По делата им ще ги познаете...

Пловдив, столица на културата в Европа за 2019 година* 

Plovdiv, 1 jan. 2008 – no redact. 2 apr. 2016

____

* Вж. http://www.mediapool.bg/istoriyata-na-pochti-razrusheniya-tyutyunev-sklad-news246512.html