Ars Poetica - МАРИЯ СИ ТРЪГВАШЕ

МАРИЯ СИ ТРЪГВАШЕ

На Ванчето

Лежахме в леглото и каза Мария:
“Ти вече, мой мили, не си влюбен в мен”.
Заплака Мария. Аз очите си трия
и се правя на глух, и по-точно – смутен.

И стана тогава, и тръгна тъй гола;
по-гола не бях я съзирал до днес,
в окото ми сякаш заби се топола,
и даже по-лошо – бе влязъл цял лес.

Останал без дъх, гледах как се облича,
косите как реши и въси чело,
тя беше все още уж Мойто момиче,
жена като всички, с добро потекло,

такава – разкошна, омайна и сладка;
да имах патлак, бих го взел начаса,
бих си теглил куршума, и значи, накратко,
бих удавил във кръв свойта грешна душа.

...Когато Мария там другаде нейде
открие достойния кротък жених,
назад дяволито към мен щом погледне,
то аз ще съм вече отдавна убит.

Plovdiv, 4 maj 2008 – no redact. 1 apr. 2016