Ars Poetica - ЛЕКО МОМИЧЕ

ЛЕКО МОМИЧЕ



Копнежът на мъжете, които те прегръщали,
в усмивката ти свети, но ти за мен си същата –

от пяната на Кипър изваяна красива,
и светлина божествена от тебе се излива.

 Какво, че са настръхнали насреща ти жените,

на ярост умирисани, с лица от гняв изпити!

Нехайна, лека, свежа – не можеш да си друга
сред тоя свят наежен нехайна пеперуда,

привързала косите със панделчица сива,
в басмяна рокля евтина, която ти отива.

И как ли да не влезеш и в сънищата мои,
от нос Добра надежда, обрулен от порои,

от дъждове мусонни, които сто години
валят и някак тъпо животът си премина?

Но даже и потънал във делника, ще зная,
че съм докоснал нещо, изпратено от Рая.

Plovdiv, 22 noe. 2009 – redact. 22 fev. 2016