Ars Poetica - АТЛАЗЕНИ ЧАРШАФИ

АТЛАЗЕНИ ЧАРШАФИ

За нея ших атлазени чаршафи,
завивки от кашмир, мечти от пух,
в коприна опаковах си душата,
от Дявол се превърнах в Божи дух,

килима си персийски на цветенца
от гарата до тоя дом прострях
и Пловдив изведнъж ми стана тесен
за вакханално звънкия й смях,

опитвах девет дни да чуруликам,
с врабците кацнал върху някой клон,
смених тапетите със трепетлика,
удавих в рози стария балкон,

населих хола с ромон на потоци,
с ухания на ягоди и чам...
И в крайчеца приседнал на живота,
за пръв път се усетих страшно сам.


Plovdiv, 31 avg. 2009 – redact. 21 fev. 2016