петък, 2 декември 2016 г.

Ars Poetica – СТАРАТА БАНЯ ОРТА МЕЗАР

СТАРАТА БАНЯ ОРТА МЕЗАР

На приятеля Арон Амар

Пред банята на припек в лакърдии
зевзеците на моя роден град
разгръщат стар тефтер за случки дивни
и хилят се – низ дяволски благат.

Коя сред най-засуканите булки
току-що къпана и с див копнеж
въртяла кръшни чупки, подочула
мераците на местната младеж,

как старият бакалин бай Миале
търчал към свойта булка по чаршаф,
заметнат в кръста, щото го обрали,
пък тя го чакала корав и здрав,

и как я псувал на провала щуро:
"Мизернице, все туй ли ти е теб
в акъла женски! Дреме ми на кура,
живота ми обърна на вертеп",

как обущарят Митре лъгал Пена,
че три дни лее плоча от бетон,
а Пена как го нашла разгневена
с комшийката гол в онзи чужди дом.

Заливат се от смях, та чак хълцукат,
въртят ракийка в омагьосан кръг,
сербез по раменцата се почукват,
та пука чак старешки някой гръб.

Брадясали, в ушите – мъх старешки
(сами зоват го "гробищна трева"),
един рече, друг го допълня вещо –
от смях тресе се банята едва.

Отдавна тука никой се не къпе,

Орта мезар ще рухне някой ден,
но тези старци страшно са ми скъпи,
макар и от цинизма им смутен.

Зад ъгъла полечка се задава
процесия… Уж жалят едного,
а пък мъртвецът с китките се дави
от кикот в траурното си легло.

Пловдив  европейска културна столица за 2019 година

Plovdiv, 5 sep. 2009 – edited 2 dec. 2016
Илюстрации
Горе: Еврейската баня Орта мезар  архитектурен бисер на Пловдив.
Долу: За палежа на Орта мезар джами или Таш-кьопрю джами през февруари 2016 г., Следствието (Цацаратурата, демек) се произнесе, че не бил умишлен. От автентичната сграда останало само молитвеното помещение. Някогашното преддверие на храма е разрушено и през първата половина на ХІХ век заменено с ново, изпълнено в стил Пловдивска възрожденска къща. Банята се ползваше до края на 70-те години на ХХ век, в чифт дни от седмицата - женска, в тек дни - мъжка.
Най-долу: Резултатът след отлично свършената работа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)     Не се плаши от локвата, душа и свят й е да те окаля! Смачканото празно тенеке вдига глъч до неб...