СВЕТЛИНАТА
В ТВОИТЕ ОЧИ
Очите ти зелени, Боже мой, очите ти зелени...
Кой казва, че не съм ти свой, а ти не си за мене!
У мене – ветрища, мъгли, хиляда дяволи у мене.
У тебе – слънце, дъжд вали... и две очи големи.
По път скалист едвам вървя и питам най-смирено:
защо, защо едва сега... защо тъй ненавреме?
Пред мене – ангелски очи, изящни, притаени.
У мене дяволски звучи: "Не ти е позволено!"
Макар опасностите тук, макар и сто забрани неми,
откривам като че напук трева да никне и у мене.
Кой казва, че не съм ти свой, а ти не си за мене!
У мене – ветрища, мъгли, хиляда дяволи у мене.
У тебе – слънце, дъжд вали... и две очи големи.
По път скалист едвам вървя и питам най-смирено:
защо, защо едва сега... защо тъй ненавреме?
Пред мене – ангелски очи, изящни, притаени.
У мене дяволски звучи: "Не ти е позволено!"
Макар опасностите тук, макар и сто забрани неми,
откривам като че напук трева да никне и у мене.
Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година
Plovdiv, 13 sep. 2011 – еdited 27 noe. 2016
Няма коментари:
Публикуване на коментар