вторник, 13 септември 2016 г.

Ars Poetica - ТРЕВАТА НА СТАРОТО ГРОБИЩЕ

ТРЕВАТА НА СТАРОТО ГРОБИЩЕ

Аз още помня как
на края на града
растеше в дъжд и сняг
зелената трева.

Замръквахме в игри
с разтупкани сърца
сред смях или сълзи
в зелената трева.

Аз още помня как
под храсти и цветя
бе кът на любовта
зелената трева.

И днес, останал сам,
угрижен, натъжен,
зелената трева,
усещам – никне в мен.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година
 
Plovdiv, dec. 1968 – not edited 14 sep. 2016

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)     Не се плаши от локвата, душа и свят й е да те окаля! Смачканото празно тенеке вдига глъч до неб...