Ars Poetica – ЛЮБОВ В СТАРОТО ГРОБИЩЕ

На Анна Дамянова, в знак на покаяние

От теб, малка лъвице,
тъй кървяха ми раните,
че на – ето ме, хвърлих те
на християните...

Жак Превер, "Моя малка лъвице" 

Жак Превер: от серията провокативни колажи*

ЛЮБОВ В СТАРОТО ГРОБИЩЕ

Моя малка тигрице, леле как ме вълнуваш
с тия щръкнали цици, с тия хищни целувки!

Колко чудно – не знаеш, е това тук, с което
всеки влюбен нехайно пада в плен на сърцето

и мечтае, и страда, и кърви разлютено
пред онез водопади от искрящо червено.

Колко кратко сме с тебе в плътска прегръдка
и отлита животът с крадливите стъпки

на отчаян безделник, който сам в тишината
прекосява полето, за да легне в земята

и над сладката нега, над праха му след време
други двама красиво да се галят смутено.

Но сега ми се радваш, гола – влюбена грееш
и обръща се в гроба мъртвият... да не гледа.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 2 apr. 2011 – not edited 14 sep. 2016

–––––

* http://www.ephemanar.net/avril11.html