Ars Poetica - СКАЧАМ ПО ТРАВЕРСИТЕ

По-високо билото, майстори! Иде женихът –

Арес същински – вижте, стърчи над всички мъже...*

СКАЧАМ ПО ТРАВЕРСИТЕ

В памет на чичо ми Насо**

И както си вървя към къщи,
подскачайки от крак на крак, и леко
отмествам между релсите тревата
да гледа по на юг, а не на север...

И както ходя все по-сръчно
по тая черна, грапава, плешива,
олющена, изкаляна Земя...

И виждам, моят чичо се завръща.

Нарамил две торби, чувал и чанта,
пресякъл много пътища потайни,
изкачвал триста склонове опасни
и множество ужасни върхове,
на гола пръст умирал до насита,
от всякакви реки вода отпивал,
на всякакви случайности приятел
и смъртен враг на своите врагове...
той иде
и петите му отпяват,
така че двете стари гуменетки
и възелът на сухата му шия
ми казват: 
– Хей!
Каквото и да става,
не виждаш по-красив,
по-горд от него
и по-достоен в целия ви род!

Катерина и Атанас Г. Бояджиев, фото Майсторовъ, 1940 г.

Пловдивската Гребна база преди голата сеч, на която от лакомия и невежество беше подложена 40 декара разкошна 70-годишна гора

  
Plovdiv, 3 dec. 1976 – not edited 17 avg. 2016

______
* Сафо, "Епиталама" (сватбена песен), фрагмент 100.

** Атанас (1912-1975) – трети от петимата братя Бояджиеви, издъхнал в клиника за душевноболни в Югоизточна България. Текстът е публикуван през 1979 г. в местния вестник „Отечествен глас”, орган на ОК и ГК на БКП, без да подозират редакторите, че посвещението е в памет на човек, въдворен за приказки срещу властта отначало в концлагер, по-късно – във въпросната клиника. Сбирал около себе си болните да им свири на китара и да им разправя лакърдии в барака над общежитието, в която живеел сам. Синът му, моят братовчед едноименник, научава за смъртта три години по-късно. Променено е първоначалното заглавие („По траверсите”) от заключителното стихотворение в сборника "Сутрин рано", изд. "Христо Г. Данов", 1983 г..