Ленард Коен (1934)*
МОЯТ ПОТАЕН ЖИВОТ
Видях те тази сутрин – движиш се тъй бързо,
че явно не успяваш да разхлабиш хватката
на Миналото, а така ми липсваш!
Няма те и правя любов, но само
в прериите на моя потаен живот.
Мисля си за усмивката ти, когато съм ядосан,
когато ме мамят и се налага и сам да мамя.
Правя това, което и ти навярно правиш,
за да изчоплиш нещо.
Всъщност знам какво не ни е наред,
знам кое е правилно
и умирам за истината, но само
в прериите на моя потаен живот.
Дръж се, дръж се, братко мой.
Сестро моя, дръж се и ти здраво.
Вече открих мисията си.
Ще прекосявам утрото ви,
както съм шетал и в нощта,
отмествайки и пресичайки граници, но само
в прериите на моя потаен живот.
Погледнато чрез написаното върху хартия,
всеки върши нещата, сякаш ронейки сълзи,
ала всъщност не се интересува как човекът
живее или се кани да умира.
А политикът ти казва как да мислиш:
кое е черно и кое – бяло.
Благодаря, господине, ала не е тъй просто
в прериите на моя потаен живот.
Хапя устни, че не успях
да постигна мечтаното:
от последния хит на пазара
до мъдростта на Стария поет.
Всъщност винаги съм бил сам
и сърцето ми е буца лед,
особено когато ми е студено
в прериите на моя потаен живот.
МОЯТ ПОТАЕН ЖИВОТ
Видях те тази сутрин – движиш се тъй бързо,
че явно не успяваш да разхлабиш хватката
на Миналото, а така ми липсваш!
Няма те и правя любов, но само
в прериите на моя потаен живот.
Мисля си за усмивката ти, когато съм ядосан,
когато ме мамят и се налага и сам да мамя.
Правя това, което и ти навярно правиш,
за да изчоплиш нещо.
Всъщност знам какво не ни е наред,
знам кое е правилно
и умирам за истината, но само
в прериите на моя потаен живот.
Дръж се, дръж се, братко мой.
Сестро моя, дръж се и ти здраво.
Вече открих мисията си.
Ще прекосявам утрото ви,
както съм шетал и в нощта,
отмествайки и пресичайки граници, но само
в прериите на моя потаен живот.
Погледнато чрез написаното върху хартия,
всеки върши нещата, сякаш ронейки сълзи,
ала всъщност не се интересува как човекът
живее или се кани да умира.
А политикът ти казва как да мислиш:
кое е черно и кое – бяло.
Благодаря, господине, ала не е тъй просто
в прериите на моя потаен живот.
Хапя устни, че не успях
да постигна мечтаното:
от последния хит на пазара
до мъдростта на Стария поет.
Всъщност винаги съм бил сам
и сърцето ми е буца лед,
особено когато ми е студено
в прериите на моя потаен живот.
Plovdiv, 17 avg. 2016
_____
* Вж. http://lunatic.bg/%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B4-%D0%BA%D0%BE%D0%B5%D0%BD-%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D1%82%D0%B8-%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82/
Няма коментари:
Публикуване на коментар