Реплика - НАРОДЪТ Е ПО-МЪДЪР

Отворено писмо до кмета на Панагюрище

     Копие до: Председателя на Народното събрание  

    Кмете Белишки!

    Провокирана съм от апострофа Ви към президента, че не трябва да се търси синоним на думата „робство”, защото е равнозначно на национално предателство.

    Изказвам силното си възмущение, че осквернихте с невежеството си 139 –годишнината от Априлското въстание. Пред цяла България и останалите Балкански държави Вие показахте, че познанията Ви по история  и по етимология на думите, са крайно незадоволителни за заеманата от Вас позиция, като по този начин дадохте повод за пореден път да се заговори за прословутата българска некомпетентност.

    Няма нищо осъдително във високото Ви самочувствие на експерт по история, стига да е подплатено с достатъчно широки познания за периода 1396 – 1876 г., за да правите разлика между робство, терор, насилие над непокорните и борците за свобода. Петвековната ни османска зависимост изобилства от такива примери и Априлското въстание е най-героичната страница от този период. Няма българин, чиято кожа да не настръхва, когато чете за жестоката саморазправа с въстаниците и мирното население. Болката никога няма да отзвучи, но това не означава, че трябва да я илюстрираме с твърдения, показващи единствено историческо невежество и неграмотност.

    Историците отдавна са формулирали понятието и в световната история не съществува понятието „робство”, що се отнася до средновековната история на Балканите.

    Думата „робство” се свързва със социално-икономическа система, при която хора (наричани роби), са разглеждани като собственост на робовладелеца. Робите не притежават лична свобода, подлагани са на принудителен труд, без да им се заплаща. Те не съществуват като самостоятелни човешки единици в административните списъци, водят се като притежание на робовладелеца, наравно с домашните му животни. Робите не могат да създават семейства, без разрешението на робовладелеца, нямат родителски права и над поколението си. Нямат лична материална собственост, робовладелецът определя мястото им на живеене. Нямат и право на придвижване извън определения периметър, могат да бъдат продавани, а в някои страни робовладелецът имал правото да убива болни и негодни за работа роби. 

  

    Петвековният период от нашата история, колкото и да не Ви се иска да го приемете, не се покрива със съдържанието на това понятие. Думата „робство” е литературен образ, хипербола, внесени в историята с цел пробуждане на националното самосъзнание и мотивиране на българите към борба за независимост. И всеки, който механично продължава да употребява тази дума не на място, е национален предател. Създава лош имидж за интелигентността на българите като цяло.

    За мен, както и за стотици хиляди българи, които държат на точността на понятията и са положили усилия да прочетат повече от пет книги, Вашата реплика, освен че е признак на ниска политическа и човешка култура, е и непростима обида към всички нас. Вие ни поставихте в нелепата ситуация да обясняваме на приятелите си от други Балкански държави как така ние сме били под робство, а те не, въпреки че историите ни са аналогични.

    Не знам какви оценки сте изкарвали по история, но е време да си актуализирате знанията, с оглед на реалната опасност да извършите и друго подобно престъпление – излагайки себе си, да изложите и цялата държава.

    Правилната и отговаряща на реалните исторически факти дума, Кмете, е „владичество” или „зависимост”. Не е нужно да ходите до библиотека (за тази цел има Internet), за да проверите, че освен в България, нито една друга Балканска държава не обозначава османския период от историята си с думата „робство”.

    Албания – Periudhes osmane /османски период/

    Босна – Тurske vladavine

    Сърбия – Отоманске владавине

    Словения – Otomanskega pravilo

    Хърватия –  Osmanska vlast

    Македония – Османското владеење

    Гърците говорят за Османски период или османско владичество. В по-стари исторически книги терминът е „турска окупация”.

    Балканските държави са преминали през същите изпитания като нас: насилствена ислямизация, убийства, изнасилвания, ограничени права, високи данъци, грубо и нечовешко отношение към всяка проява на непокорство. Дори може да се говори за локален геноцид на определени мsсто, но за робство не. Османските нашественици са имали забрана да построяват селищата си в непосредствена близост до българските, да се сместват с българското население, а вие употребявате думата робство, но я подкрепяте с примери за жестокост и насилие.

    Различно е.

    Но  ако имате възражения и забележки към начина, по който горецитираните държави обозначават османската си зависимост, отидете им на гости и мотивирано им обяснете, че следва да си коригират историята. Сигурна съм, че ще предизвикате фурор и ще влезете в световния информационен обмен.

    Тъй като инерцията в употребата на думата „робство” не намалява, и даже високо интелигентния facebook не спира да я тиражира, позовавайки се на авторитети като господин Белишки, предлагам:

    Народното събрание да предприеме спешни промени в Избирателния кодекс с включване на нова точка: бъдещите кандидат-кметове да държат предварителен изпит по история и български език. И ако изкараната оценка е различна от 5 и 6, да не бъдат допускани до вот.

Предложението ми е инспирирано от обстоятелството, че на кметовете често се налага да участват във възпоменателни събития, показват ги по медиите и всичко, изречено от тях, се приема за проверена истина, а поведението им се превръща в модел за подражание.

    Но днес г-н Белишки не даде добър пример за подрастващите. Като резултат, в понеделник на десетки учители по история ще им се наложи да обясняват пред учениците кой точно е направил големия гаф.

    Автор: Стефания Николаева 

    3 май 2015 г. 

    Бележка на редактора:  Във връзка с поляризацията на дебата, припомняме, че понятието „робство” беше извадено от учебниците по история преди около 15 години. Министерството на образованието е държавна институция, оторизирана да одобрява или не одобрява учебните съдържания по предмета, изразявайки по този начин официалната позиция на държавата. Съответно, и към днешна дата, всички официални изявления на длъжностни лица, представляващи местната или централната власт, следва да се придържат към установената терминология.

НАРОДЪТ Е

ПО-МЪДЪР

    …Думата „робство” е литературен образ, хипербола, внесени в историята с цел пробуждане на националното самосъзнание и мотивиране на българите към борба за независимост. И всеки, който механично продължава да употребява тази дума не на място, е национален предател. Създава лош имидж за интелигентността на българите като цяло…

    

    MY COMMENT:

    - И вълкът сит, и агнето - цяло, а! Г-жа Стефания Николаева вероятно проверява до каква степен промиването на съзнанието и родовата памет у оредяващата катастрофално Българска нация протича успешно под натиска на външни политически стратегии, обслужвани от "националните" ни масмедии. Да бъдеш коректен спрямо научно понятие (в случая понятие, заето от историята като наука), не означава да пренебрегваш натрупаните през векове унижения и жертви представи, че българите сме преживели период на половин хилядолетие геноцид. Българите в поробените Български земи са унищожавани поголовно, целенасочено; оцелелите съставят едва 40 на сто от някогашното християнско население българи.

   

    Животът не винаги се подчинява на научните термини и теории, за съжаление на отродниците от Българския корен. Нацията ни, въпреки всичко, е жизнена, има далеч по-верни ориентири за случващото се по нашите земи. Опитайте да опровергаете, да обявите за невежество свидетелствата за масови кланета и издевателства, да обезсмислите стотиците посветени на турското робство народни песни, предания, легенди, митове, чрез които сме се съхранили като нация, и светът да прецени кой е прав - впереният в отвлечени теоретизации ерудит, или народът.

КРАЛИ МАРКО ОСВОБОЖДАВА ТРИ СИНДЖИРА РОБИ

Том І: Юнашки песни

Пости Марко пости великови,
постило йе до седем недели,
постило йе, едноничило йе.
Ка йе било на ден, на Великден,
справи Марко коня Шараяна,
па си зима юначко оружйе,
па похожда църкви, манастире
да си иде, причаст да си зима,
да си зима комка и нахора.
Майкя Марку потио говори:
- Фала тебе, Марко мойе дете,
дали, Марко, у бойеве ч'идеш,
или, Марко, кърви че да правиш,
да си зимаш юначко оружйе,
или ч'идеш църкви, манастире,
да си земаш комка и нахора?
А Марко се младо разсърдило,
та си пойде без оружйе д'иде.
Итро било Марковото либе,
везело йе Марково оружйе,
везело йе Марку остра сабля,
та си гони Марко добър юнак,
па си ока Марковото либе:
- Чекай, Марко, чекай, Кралевичи,
да си земеш юначко оружйе!
На кавга си млогу кавгаджия,
а на вино млогу пияджия,
а на воду млогу далгаджия;
негде че се кавга започене,
ти не можеш кавга да утраеш,
та тизе че младо да погинеш.
Марко везе тая остра сабля,
па си пойде през полье широко,
па настана у гора зелена,
а гора йе рано повехнала,
а Марко си на гора говори:
- Е, горице, горице зелена,
що си, горо, рано повехнала?
Дали те йе слана попарила,
или те йе секира посекла?
А гора си на Марко говори:
- Фала тебе, Марко добър юнак,
нито ме йе слана попарила,
нито ме йе секира посекла,
нел' минаа туре яничаре,
прокараа три синджира робье -
един синджир се млади момчета,
други синджир гиздави девойки,
треки синджир се млади невести;
със душа ми шума обориа,
със копито корен подкопаа,
затова съм рано повехнала.
Варкай, Марко, варкай да ги стигнеш,
че ги стигнеш на река Ситница,
на Ситница, на чешма Дребница,
тамо пия студена водица.
Пущи Марко Шарко по друмове,
та си стигна туре яничаре,
стигнал ги йе на река Ситница,
на Ситница, на чешма Дребница.
Туре пия студена водица,
а на робье вода не давая,
робье пища като люти змии!
Марко стои, та си сеир чини,
та па се йе Марко провикнало:
- Фала вие, туре яничаре,
дайте, море, на робье водица,
да не пища като люти змии!
Говора му туре яничаре:
- Надзад, надзад, непознан делио,
и за тебе празна алка има!
На Марко йе от рода имало,
от родата Тодора девойкя,
извикна се Тодора девойкя:
- Леле, Марко, леле, мили брате,
кога, Марко, неволен лежеше,
у чиа си, бре, дома седеше,
чии сестри жежки турти меса,
чии брайкя лекове тражеа ?
Знаеш ли ме и познаваш ли ме,
фала тебе, Марко, мили брате!
Тогай Марко на турци думаше:
- Фала вамо, туре яничаре,
пущете ми Тодора девойкя,
ако не че нея да пушите,
зла че среща вазе да посретне!
И турци са на оро станали,
та Маркоте у оро турили,
та Маркоте у ръце да вана,
да го тура у ситни синджире,
Марко се йе младо разсърдило,
та си търгна сабля димиския,
та погуби туре яничаре,
та отпущи три синджира робье.
Сички робье дома си ойдоа,
сите робье Великден правиа.
Гледая го гяци и попове,
па са Марку млогу люто клели,
защо прави кърви на Великден.
Кога ойде у честни манастир,
попове са църкви затворили,
сами са се църкви отворили,
сами са си мощи продумали:
- Фала вие, гяци и попове,
не йе Марко тури кърви направил,
нел йе Марко три църкви саградил.
Дайте Марку комка да се комка,
да си земе комка и нахора.

      Из тринадесеттомния сборник "Българско народно творчество".

Plovdiv, 4 maj 2016