Публицистика – КАКВО СИ БЪБРЯТ ФИЛОСОФИТЕ (2.)

КАКВО СИ БЪБРЯТ ФИЛОСОФИТЕ (2.)

    Продължение от 15.10.2004.

    Джон Лок (1632-1704) отваря тема за времето, като основа на субективното, и за рефлексията (отражението), която гради форми въз основа на миналия ни субективен (личен) опит. Самонаблюдението има продължителност, вече е ограничено в рамките на нашия живот. Но и човек в разни периоди от живота си – възможно е и е логично да се допусне, различно преценява света, което си е очевадна истина.

    Оттук – изводът, че всичко в подхода ни към факти и явления е относително правдиво, относително вярно/невярно. Нещо, което днес за тебе е зло, след години възможно е да прецениш като благо. "Ела зло, че без тебе по-зло!" – гласи старата българска поговорка.

    Лок разглежда собствеността като гарант за независимостта на личността от натиска на Държавата. Свобода и собственост са взаимно обусловени. И това единство е основа на представата ни за независимост и човешки права.

    Марксизмът посегна към собствеността на гражданина уж за да го направи свободен. (Тема за размишление: А Исус не казва ли на онези, които избрал да са Му ученици, да раздадат всичкото си притежание, за да имат... целия свят? Тук иде реч обаче относно идея за нравственост: дестилат от идеално, а не действително.)

    Готфрид Вилхелм фон Лайбниц (1646-1716)* е типичният немски идеалист във философията, като вижда в интелекта носител на вродени идеи. Оттук все по теля, по теля (по Йовков израз от разказа "По жицата"), та до-о-о-о ...родствената връзка между Дух и Сила, което си е стъпало към Теория за свръхчовека, за богоизбраната Арийска раса, което, par excellence, си е избиване на комплекс у закъснелите в онзи период с развитие на писменост и култура немци, чийто комплекс за малоценност ще се развихри два века по-късно, в ерата на Хитлер. 

    Има нещо твърде притеснително в старателните усилия на ума да превъзмогне човеколюбивата емоционална широта у древния мислещ човек. Тъй днес нас – множеството човеци на планетата, ни насочват от високите трибуни на властта и медиите, обработват ни с тв-образи и словесна помия, за да ни превърнат или в кротки идиоти, или в тълпа фанатизирани шерпи на поредната комунистическа, сексуална, демократична, ислямска и пр. революция.

      Утопиите, създадени все с най-добри намерения, могат да бъдат и убийствени. Замислят ли в луксозна някоя канцелария поредната революция, неизменно търсят виновни за обичайните жестокости, накъсо – търсят материал, над който да покаже мускули победителят (в Русия – болшевики, във Франция – санкюлоти, т.е.: хора без гащи, в Германия – нацисти, в Арабския свят – бойци на исляма).

   Жан-Жак Русо (1712-1778) – вдъхновителят на романтизма, е твърде неприятна личност, вечно недоволен, егоцентрик с огромно самочувствие и претенции към другите. "Природата е добра, обществото – лошо" му е лайтмотивът. Дивакът бил благородник именно защото (според Русо) е дете на Природата. Русо дава живот на мита за "народа", който имал обща воля и общи интереси. Понятието народ от Русо до наши дни, между другото, служи не само на родолюбивия човек, но и на злостни тирани за оправдание на издевателства над отделната личност.

   
     Имануил Кант (1724-1804). За Кант разумът не е част от света, а Създател на света. Илюзия, според мен. Грехът на Кант – че пренебрегва опита от преживяното и обявява разума за трансцедентален***, неподлежащ на разгадаване. На практика това значи: всеки идиот може да те съди от името на трансцедентална някоя своя фикс-идея. Световните злодеи Ленин, Сталин, Мусолини, Хитлер и пр. идеално се вписват в теоретизациите на Кант. Избиването на 80 милиона човешки същества в относително къс отрязък от време е резултат от подобен род лабораторно чисти анализи. Накъсо, немското старание и педантичност изобретиха газовата камера в годините на Втората световна война за експедитивно промишлено умъртвяване, но тази газова камера се явява и следствие от самоцелни упражнения с философия, откъсната от живия живот.

   Матрицата на познанието ни е трансцедентална, оцветяваме само свои версии за Истината въз основа на личния си опит (култура, социален статус) – то е малката отстъпка в посока към човешкото, която си позволява акуратният Кант.

    Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831) развива философската си теза за т.нар. исторически прогрес, (според мен, един от модерните митове). Диалектиката – преоткрита, поизчистена от прахоляка на около две хилядолетия християнска цивилизация, ни се представя от Хегел във вид на възходящо движение от точка А към точка С: от базата на наивното съзнание А през критичното самосъзнанине на междинната станция В, до абсолютното знание С, и покоряваме духовния Еверест. Но аз, роденият в следвоенната мътна и кървава 1947 година, не съм склонен да си въобразя, че знаем повече за човешката природа и космоса, да речем, от древните ни предци траките. Шарениите на техническия прогрес нищо ново не са допринесли към познанието ни върху самите нас. Вилнее неандерталщина и разпродаване на нашата България, независимо от "историческия прогрес".

    В крайна сметка, великаните във философията следват праобраза на Мойсей, слизащ от планината със скрижалите на Бог към низината, дето сме шест или вече седем милиарда човеци. Само че, роден в едно от най-старите жизнени селища на планетата, не съм уверен, че Мойсей (името в еврейската версия Моше е дало на света понятието "мошеник") наистина е срещнал Бог, още по-малко: че Бог именно нему съобщил онези така важни за света послания.

   От Хегел иде представата ни за онова "колело на Историята", което ми напомня месомелачката от хита на Пинк Флойд, за издевателства над поколения "строители на нов живот" и "гробокопачи на миналото". Уникалният човек, вкаран в епизодична роля от пищния спектакъл на Възгорделия се ум, чудно!

Артур Шопенхауер

   За другите титани на философията – Маркс, Шопенхауер (1788-1860), Фридрих Ницше (1844-1900), Мартин Хайдегер (1889-1976) тук и сега не ми се говори. Приемам ги за романтична трупа надарени с изключителен интелект артисти от заговора на гробищната софистика срещу жизнелюбивия подход към човека.

   Философията се ражда от любов към грешния, а тези обаятелни или тягостни неслучайни личности към простосмъртния се отнасят не само неуважително, но и с възмутително презрение на избрани. Не беше ли най-тежък от Седемте смъртни гряха възгордяването! 

   И що остана от призива на Исус: "Аз съм Пътят и Истината, Аз съм Любовта"! Основа на Новия завет е човеколюбието. Което ще рече: познание, внушаващо вид възгордяване чрез интелектуални фокуси и драперии, не може да е с Истината.

   Възкръсналият Исус, макар Син Божи, ходи между човеците, за да ги подкрепя духом и всякак, не да ги унижава. В лицето и фигурата, в усмивката и плача, в гласа и жестовете на отделния човек виждам присъствието на Богочовека. Божественото е тук, на земята. Защо го търсят в селенията на духа като в омагьосано Царство на мъртвите сенки, обхванати от подозрителност към живия живот!

   Схемата умъртвява каквото докопа. И като изричам тежки думи срещу велики персони от пантеона на световната цивилизация, то не са прищевки, а преценки на средата, в която съм израснал и от чието име си въобразявам, че говоря. Тези думи би ги казал мъртвият ми мълчалив баща Дърводелеца, стига да можеше по някакъв начин да ги формулира; това сега – като негов син, смятам, ми е задължение към паметта на харманлийския най-малък от петима братя българи. Трупът му гние под троскота в общинското гробище на Пловдив; няма как иначе този мой баща да бъде защитен от посегателствата на днешните лицемерни фарисеи и книжници.

Простосмъртният Йосиф (1909-2004)

   Тази събота, 16 октомври, 95-годишен си отиде от света Йосиф Петров****, един от моите герои, симпатичен циник (във философския смисъл на думата) и мухабетчия. Напусна греховния ни – и печален, и весел, живот на простосмъртни. От излъчването на взискателност и самоирония у него има дълго да се зареждам с жизнелюбие и уважение към България на обикновените българи.

Plovdiv, 19 oct. 2004 – edited 14 maj 2016

_____
* Готфрид Вилхелм фон Лайбниц е машината на немската мисъл. Немската философия е системна и неин основател се явява Лайбниц – философ, математик, дипломат и юрист.

** От лат. transcendens, entis "излизащ навън". Философско понятие: извън опита, съзнанието, познанието. 

*** Имануел Кант – последният влиятелен философ на модерна Европа в класическата редица по теория на знанието от ХVIII в., която започва с Джон Лок.

**** Председател на първите заседания на Великото народно събрание, Йосиф Петров има честта да положи най-важния подпис под Конституцията на Република България, с който броят на подписалите достигна число, узаконяващо Основния закон в държавата. През 1946 г. пише поема "Безсмъртният", предричаща появата на тоталитарната държава. Тринайсет години по-рано вече е писал и за кървавите дни на Септември 1923 г. Преживял през 1956 г. ужаса в лагера на остров Персин край Белене, документира в стихове, издадени в сборник през 1990 г. в поредицата "Арестувани книги". Които имали възможност да го срещнат и разговарят с него, както това ми се случи и на мене, помнят уникалното му чувство за хумор, човечността, неспособността му да изпитва злоба. Бел.м., tisss.