Ars Poetica - УЦЕЛЕН

УЦЕЛЕН

На Соня по случай рождения й ден

А трънчето в скореца май се влюби,
но той, уви! – съвсем е пощурял:
нали е Май, преследва пеперуди,
че не е лек и мъжкият ни хал.

Една, че втора… песнички измисля
за всяка женска, както си е ред,
обезумял от страст, им се натиска,
демек – преследва ги като поет.

И цялата гора е ужасена
от думи непристойни за любов –
единствен сякаш в цялата вселена
на любовта е отреден за бог.

Тъгува трънчето и лей сълзички
по тоя луд, същински перушан –
покри се с бледорозови звездички,
превърна се, по-точно, в цъфнал дрян.

Хлапак един от дряна си отряза
чатал за прашка с бобени зърна
и със едно-единствено наказа
скореца, и накрая, ето на! –

лежи уцелен право във сърцето
под вейките на цъфналия храст
и ще лежи навярно там, додето
пиян да е престане, както аз.

Мъжът, надникне ли във женска пазва,
за безразсъдства чувства се готов,
но всяка лудост тежко се наказва,
когато става дума за любов.

Plovdiv, 9 maj 2013 – not edited 9 maj 2016