понеделник, 23 май 2016 г.

Ars Poetica - ИЗОСТАВЕНА

ИЗОСТАВЕНА

По нашата пътечка не минаваш,
до кръста ми тревата избуя,
и станала съм сприхава, такава,
че и сама и тъй се не търпя.

Отивам-връщам се, заничам –
какво ли, мили, станало е с теб;
ужасно е, щом край едно момиче
тревата неотъпкана расте.

Навярно, мислиш, че като съпруга,
за теб не съм желаната жена,
която си мечтае обич луда
и в чашата – изискани вина!

Тревата избуя под диви храсти,
прежуря слънцето и ден след ден
оставам, мили, в огъня от страсти
заложница, забравена във плен.



Plovdiv, 23 maj 2016

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1546.)

    ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1546.)   Божието учение наподобява вода – както водата се спуска от върховете и се стича към ниското, та...