Ars Poetica - ИЗОСТАВЕНА

ИЗОСТАВЕНА

По нашата пътечка не минаваш,

до кръста ми тревата избуя,

и станала съм сприхава, такава,

че и сама и тъй се не търпя.

Отивам-връщам се, заничам –

какво ли, мили, станало е с теб;

ужасно е, щом край едно момиче

тревата неотъпкана расте.

Навярно, мислиш, че като съпруга,

за теб не съм желаната жена,

която си мечтае обич луда

и в чашата – изискани вина!

Тревата избуя под диви храсти,

прежуря слънцето и ден след ден

оставам, мили, в огъня от страсти

заложница, забравена във плен.

Plovdiv, 23 maj 2016