Смъртта на един е
трагедия, смъртта на милиони - статистика.
Курт Тухолски (1890-1935) - немски поет, белетрист, публицист.
РЕКВИЕМ ЗА ДИВИЯ ЗАЕК
Понякога съм край реката,
за да усетя тишината,
земята с дъх на орна нива
да ме облъхва и опива.
Веднъж красавец там видях:
дотича, спря и се ослуша,
а после като вятър хукна
и вдигна облаче от прах.
Ушетата му – две антени,
очетата му – любопитни,
и само дето не попита:
– Не си ли и ти като мене?
Щом има нещо да се случи,
у мене винаги е дъжд.
Гърмежът екна изведнъж
и глутница от девет кучета
изстреля срещу мен мъглата
иззад дъжда и храсталака.
И гледам, там пред тях подскача
приятелят ми сив, обаче
подскача някак си накриво,
преследван от ръмжене диво.
Горкият клепоух! На книга
ловецът жертвата застига
и всичко е пределно ясно,
и всичко даже е прекрасно,
но аз видях това на живо
и две-три нощи не заспивам –
пред погледа ми се мотае
до смърт уплашеният заек.
Разбирам, в угарта боксува
и песовете там бесуват
с див вой и пяна на уста,
а заекът сред тях се мята
и втурва се с последни сили
насрещу хищните зъби...
Когато врявата утихна
и глутницата се затича
по кучешките си дела,
зад оредялата мъгла
изникнаха ловците. Вече
объркан, стреснат, притеснен,
им рекох само: "Тая вечер
пирът ви е осигурен".
Усмихнаха се, поздравиха
и се стопиха във калта,
и стана тихо, страшно тихо,
като след края на света.
Понякога съм край реката,
за да усетя тишината,
земята с дъх на орна нива
да ме облъхва и опива.
Веднъж красавец там видях:
дотича, спря и се ослуша,
а после като вятър хукна
и вдигна облаче от прах.
Ушетата му – две антени,
очетата му – любопитни,
и само дето не попита:
– Не си ли и ти като мене?
Щом има нещо да се случи,
у мене винаги е дъжд.
Гърмежът екна изведнъж
и глутница от девет кучета
изстреля срещу мен мъглата
иззад дъжда и храсталака.
И гледам, там пред тях подскача
приятелят ми сив, обаче
подскача някак си накриво,
преследван от ръмжене диво.
Горкият клепоух! На книга
ловецът жертвата застига
и всичко е пределно ясно,
и всичко даже е прекрасно,
но аз видях това на живо
и две-три нощи не заспивам –
пред погледа ми се мотае
до смърт уплашеният заек.
Разбирам, в угарта боксува
и песовете там бесуват
с див вой и пяна на уста,
а заекът сред тях се мята
и втурва се с последни сили
насрещу хищните зъби...
Когато врявата утихна
и глутницата се затича
по кучешките си дела,
зад оредялата мъгла
изникнаха ловците. Вече
объркан, стреснат, притеснен,
им рекох само: "Тая вечер
пирът ви е осигурен".
Усмихнаха се, поздравиха
и се стопиха във калта,
и стана тихо, страшно тихо,
като след края на света.
Plovdiv, avg. 1996 – redact.
5 maj 2016
Няма коментари:
Публикуване на коментар