Ars Poetica - КОТЛОНЧЕТО МИ БЕШЕ ФАР

КОТЛОНЧЕТО

МИ БЕШЕ ФАР


В мансарда вехта с поглед устремен
към звездното небе зад капандура
откривах, Господ гледа точно мен
и чувствах се пленен от всичко щуро.

Котлончето ми беше фар, фенер,
кафенце за премръзналите пръсти,
и две корички, свинска мас, пипер,
консерва копърка и лук две връзки.

О, Боже мой, какви пресветли дни
на топличко във тъмната читалня,
виелица по Витошка шуми
а с книгите е тихо и печално...

И в мензата – пак риба, сух фасул,
че даже и десерт – ошав със сливи,
но щом с чорба тумбакът съм издул,
мометата са трижди по-красиви.

И зъзна сетне, та от крак на крак
в очакване да дойде автобуса,
внезапно във настъпващия мрак
простреля ме едно девойче русо.

Насън я следвам гола цяла нощ,
увит до вежди в старо одеало;
о, Господи, животът не бил лош! –
свирукам пред строшено огледало

и се кривя с бръсначката в ръка,
докато сам на утрото се лъсна.
Животът не бил лош – пак ще река, –
кога не са ти помислите мръсни.

Наивен, беден, глупав, окрилен,
отново вън повлича ме тълпата –
на никой не му пука тук за мен,
ала щастлив съм с жълто на устата.


Plovdiv, 8 dec. 2012 – redact. 28 apr. 2016