Ars Poetica - СТЪЛБА В НЕБЕТО

СТЪЛБА

В НЕБЕТО

На Соня Пехльова*

Пишеш че, не си стъпвала във Париж –
Париж, който е един безкраен празник,
по Сена, разбирам, като свещ се топиш,
ала ревнивата Лабе силуета ти пази.

С тихата гордост на уличен музикант
сливам се с тълпата от минувачи,
за които съм просто поет-дилетант,
което всъщност нищо не значи. 

Пловдив навярно ми е участ, съдба,
да говоря за Пловдив обаче не бива,
от Пловдив не съм си показвал носа,
макар тук да нямам грам перспектива.

От копнеж по Париж стълба ще изкова,
ще си сложиш роклята синя на точки
и от платно на Париж през май, в синева 
като две щури хлапета в небето ще скочим.

Plovdiv, 7 avg. 2012 – redact. 8 mar. 2016

_____

* http://www.bukvite.bg/poem_old.php?docid=42454