Ars Poetica - ГОРЧИВАТА ЧАША …И ДОКРАЙ

ГОРЧИВАТА ЧАША

…И ДОКРАЙ

Тича хубавата Джени, цялата е вир-вода,
а ръжта е до колени и вали дъждът...

Ах, дали ще я дочака оня мъж любим;
над полето пада мракът, над селцето – дим

и една самотна врана, сгушила се в храст,
там на пътя й застана и с човешки глас

дрезгаво изграчи, значи, стресна я дори:
"Мила Джени, ах, глупачке! Я, за миг поспри,

твоят мил целува друга, в тая киша с дъжд
трябва да си малко луда, да търчиш по мъж –

мъж, за чийто ласки нежни няколко жени
падат в тънките си мрежи влюбени, сами".

Чу я Джени запъхтяна, даже и не спря
и оная черна врана се стопи в дъжда,

а селцето, към което Джени продължи,
ще я срещне там проклето със торба лъжи.

Истината се узнава в някой кишав ден,
че е Любовта такава – ако питат мен.

Plovdiv, 6 sep. 2009 – redact. 13 mar. 2016

_____

* Реплика към стихотворението на  

(1759-1796)

В ЦЪФНАЛАТА РЪЖ

Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.
Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж,
бърза, мокра да колени,
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,
то нима ще знае всякой
де кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж!