Ars Poetica - НЕ ТИ ЛИ Е СТУДЕНО

НЕ ТИ ЛИ Е СТУДЕНО

Не ти ли е студено? По-топло е навън.
Че си дошла при мене, е само глупав сън.

Две чаши, с вино пълни, на масата стоят
и пак посягам мълком към залъка чер хляб.

Животът ми какво е без щипка влажна сол?
Наздраве, скъпа моя, със чаша алкохол!

Тук някаква във черно забулена жена
навърта се от вчера – неканена, сама.

Косата, със която душите ни коси,
виси вън, пред вратата, на гвоздея виси.

...В кутията с цигари остана ми една –
животът ни обгаря в златиста светлина.

Plovdiv, 2 oct. 2009 – redact. 27 fev. 2016