МАДРИГАЛ ПО
ФРАГМЕНТ ОТ КАРТИНА
Бива
ли да си толкоз красива!
Що
съдбата не ме пощади,
а
ме прати по краища диви
да
живея с кози и орли?
Тук
реката дори се не вижда,
чувам
ромонът само студен
и
седя на брега препариран
като
пълен със слама елен.
Гръм
отекне ли в дивата пустош,
то
убитият пак ще съм аз –
мъж,
обречен да прави изкуство
от любов до последния час.
Plovdiv, 26 fev. 2016
Няма коментари:
Публикуване на коментар