Ars Poetica - В ПОДНОЖИЕТО НА МАРГАРИТКАТА

В ПОДНОЖИЕТО НА МАРГАРИТКАТА

Поетът е детето на човечеството.
Ходи с пръстче във уста
и не знае да мълчи,
ала сърцето му увлича се да страда,
да се гърчи
и да се оплаква от щастието.

Подкарал трите си годинки
по възвишенията на тоя уморяващ ни живот,
а егоизмът му дели света на пояси,
планетата
за него е ябълка на познанието.
Децата
четиригодишни даже гледат го с насмешка.

От тях по-малко важен,
поспрял се в подножието
на маргаритката - на сянка,
той очите си затуля с длан от слънцето.
И не умее да се влюбва,
защото влюбен по рождение е той -
и не в едно нещо, а във всички неща,
и не в едно момиче, а във всички жени,
и не в едного, а във всичко живо.

...Леярю на мечти в калъпи влажни,
строителю на замъци от пясък,
ти, продавачо на туткал и звезден прах,
на мъх от пеперуда
и на аромат от цвете,
ти, мулетарю, който
крачиш подир звяра в теб,
ти, генерале на пехота сиромашка
от спукани идеи,
ти, повърхностен,
дълбок
и
много стръмен,
пази се
да не се удавиш
в себе си!

Plovdiv, 4 avg. 1996 – no redact. 2 jan. 2016