Ars Poetica - ПОКЛОННИЦИ НА ЖАК ПРЕВЕР

               Вали и тук, а гробът се чернее,
               и хвърлих кал наместо пръст.
               Безброй червени карамфили
               изгряваха околовръст...*

ПОКЛОННИЦИ НА ЖАК ПРЕВЕР

                                             На Сончето

"Вали и тук, а гробът се чернее,

и хвърлих шепа кал наместо пръст;

безброй от карамфили онемели

избухнаха в печал околовръст."

Да питаме духът на тоз, когото

с теб, Ирини, цитираме така,

че зад усмивка бликва от окото

кристално остра капчица сълза.

Каскет нахлупил, ходи покрай Сена,

ръцете пъхнал в своя стар балтон, 

с врабците разговаря без проблеми,

към Пер Лашез обръща се с поклон.

От него генералите се плашат,

а влюбените имат го за свой –

разделят се, прегръщат се и плачат,

от страст в омая тръпнещи във зной.

Край селската сергия там поспира,

и взел узряла ябълка в ръка,

го виждам да говори със Всемира

 поетът – арлекинът на света.

Напудрени жени, мъже тъй строги,

вечерни в черни дрехи се тълпят

край черкви, минарета, синагоги

молитвите си траурни мълвят...

Но кой ги чува! Кой от мъртъвците

изпитва някакъв респект пред тях!

От тоя свят щом някой си отива,

друг ражда се за болка и за грях

и тъй светът върти се покрай Сена,

край Искър и Марица се върти.

Поетите израстват по-големи

пред бездната на миналите дни.

Plovdiv, 22 uli 2008 – redact. 1 jan. 2016

______

* Из стихотворение на Соня Пехльова.