Ars Poetica - БОБЧО-ФАСУЛЧО

БОБЧО- ФАСУЛЧО

Днес ти си моят Добричък герой.

Добрия го смятат за смахнат и луд.

Не си раздавай играчките, мили мой.

Удрят ли те, бягай далече оттук.

Бий се с копривата, с бодливия храст,

 на буболечето обаче стори път.

Най-красивото е всъщност без глас,

а хубавите неща винаги предстоят.

И ти не унивай, или не съвсем -

днес живи сме, за утре не знам.

Дъждът дано ти напомня за мен,

как чрез рани човекът израства голям.

Бий барабанчето! Празник е днес.

Слънце изгрява, идат слънчеви дни.

Ще си идем накрая и ние без вест.

На тъгата не давай да те плени.

Рам-пара! Рам-пара! Рам-па-ра-рам!

Накрая естествено всеки е сам.

Смей се, когато най-силно боли,

ний с тебе една кръв сме, нали!


Пловдив - европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 18 avg. 2013 - edited 2 mart. 2015

________

* В чест на внука ми Борислав, когото заради топчестото личице и доброто сърце (в детската градина си раздавал играчките) хлапенцата на подбив наричали Бобчо-Фасулчо. На снимката най-горе: 10-годишният Борко с чичо си Милен, август 2016 г.  Бел.м., Jores.