Ars Poetica - СМЕНИ ЧАСОВНИКА

      А когато правехме любов, шепнеше: „Моля те, не си сваляй часовника от ръката, възбужда ме!”

СМЕНИ ЧАСОВНИКА

Смени часовника с изгнилата каишка,
от скръб прояден, или го хвърли
сред куп сантименталности излишни
в контейнер смет от миналите дни.

Строши черупката на старата си броня.
От меховете вехти виното излей.
Човекът е щастлив, мечта щом гони,
щом с пълна гръд обича и живей.

Кажи „Дотук!” на вировете мрачни,
родена си не в кръг да се въртиш.
Да бъдеш жив наистина не значи
сам себе си от скръб да разрушиш.

Излез от тоя кръг и виж безкрая
на звездното небе над всички нас.
Неточни са часовниците, зная.
Живей като да ти е сетен час.

Не знам защо едва сега ти пиша,
навярно – че за тебе ме боли.
Хвърли часовника с изгнилата каишка
в контейнера на миналите дни.

Plovdiv, 4 uli 2012 – redact.3 mart 2015