Ars Poetica - НЕ БРЪСНАТ ПОЛКОВНИКА

НЕ БРЪСНАТ ПОЛКОВНИКА

Неделя е.

Първи ноември.

Господи, каква неделя!

А никой не се сеща за полковника.

Вятърните мелници на Испания мелят,

а никой не бръсне полковника.

Полковникът получи напоследък

много медали,

той е храбър, пратил е хиляди редници

да загинат славно за Отечеството,

в Пантеона на Славата името му е

издълбано с куршуми и кръв,

а никой не бръсне полковника.

Голям пропуск, уви!

Понеже и полковниците – особено те! –

се пенсионират

и също имат нужда от ласки,

прегръдки,

венци,

чаша вино

и целувки от страна на простолюдието.

А си струва да поменуваш Отечеството

и неговите защитници –

полковниците достойни.

Но що да кажем на ухиленото до уши старче,

което на тоалетната чиния седи като на трон

с увесени на шията ордени и медали,

освен да му кажем, че днес е неделя

и светът предпочита обикновени неща,

например – да прави любов.

Любов, Боже мой!

Защото днес е неделя.

Пловдив, 1943 г., бул. Руски.  Млади мъже, сред които баща ми (крайният вдясно)

Plovdiv, 1 noe. 2000 – redact. 1 noe. 2015