Ars Poetica - ЗИМА

ЗИМА

На Соня Пехльова

И свършва някой ден доброто царство
на най-красивите илюзии.
Реките спират да текат, застиват.
Прозрачният ветрец е като камък.
Нощта се сгромолясва върху теб.

Отдавна отпътували са всички влакове
и разписанието – дрипа влажна,
напомня за отминалите дни
сред вледенени късове кристално
илюзорно щастие.

Какво ще правиш със това сърце?
До вчера беше риба, беше птица,
днес стаята ти е каюта
в бездната на космоса от самота.

Сега дочуваш през втвърденото пространство
сигналите на няколко приятелски сърца.
Те лекичко подраскват по скафандъра
и странно! –
ти с какво ги изкушаваш!
Дали с това, че си материя оголена,
една кървяща и нарастваща любов?




Plovdiv, 1 dec. 1993* – redact. 30 uli 2015

______

* Из сб. „Кардиф”, изд. 1997 г.