Ars Poetica - ОСТАВЯМ ДА МЕ ИЗЛЪЖАТ

   Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли*

ОСТАВЯМ ДА МЕ ИЗЛЪЖАТ

Идейки си най-случайно Джени мокра от дъжда,
свари своя мил замаян във прегръдки на жена.

– Не е туй, което виждаш! – рече нейният любим
и посегна да изтрие от лицето оня грим

на оназ особа чужда, вмъкнала се в тоя дом
уж по някаква си нужда от утеха мъжка, щом

някой я обидил злобно и дотичала по здрач
да изплаче свойта болка с много хълцане и плач.

Гледа ги горката Джени и не може да реши
между двамата смутени всъщност кой кого теши –

нейничкият или тая ослепителна жена,
насред малката им стая вмъкнала се без вина.

Разбери ги, мила Джени, всеки може да сгреши.
Появят ли се проблеми, търсим сродни нам души,

а мъжът, когато мъж е, трябва да е кавалер
и с прегръдките си дръзки да изтрие оня чер

мимолетен знак на потрес и съмнение в мъжа;
всичко друго е от ревност, всичко друго е лъжа.

Ще ти се наложи, Джени, и на тебе някой път
със целувки… несъмнено други да те утешат.

Plovdiv, 12 jan. 2013 – redact. 26 uli 2015

_______

* Ап. Павел. До коринтяни, послание І.