Без нея нямаше да можеш в път да тръгнеш.
Но нищо друго няма тя да ти даде...
Но нищо друго няма тя да ти даде...
Константинос Кавафис (1863-1933), из "Итака"
ПЪТЯТ КЪМ ИТАКА
Когато нощем в сънищата се завръщаш към
Итака,
вали дъждът, в разгара си е Май, в цъфтежа,
по улиците трополят коли, с брезент покрити,
пълни с дарове от някой млад
жених за твойта вярна Пенелопа.
А перденцата белеят в бледорозово
и слугите – по-приказливи, по-небрежни,
в градината отзад разсаждат рози.
Отправиш ли се към Итака,
сънят ти лъха смях и благородство,
рояци гълъби изпълват двора
с перушина и трохи,
жребците във конюшнята лудуват
и някой там говори им любовно...
От бягството ти раните зарасли са,
защо ти е това завръщане в Итака?
че нищо там от теб не е останало!
Plovdiv, 4 uli 2008 – redact. 25 uli 2015
Няма коментари:
Публикуване на коментар