Ars Poetica - СБОГУВАНЕ С РЕКАТА ЛАБЕ

На Соня Пехльова

СБОГУВАНЕ С РЕКАТА ЛАБЕ

И отиде покрай Лабе* Сончето да се сбогува.

Дъжд от седмица валеше, имаше големи локви,

вятър в храстите шумеше, смееше се присмехулно,
ала Лабе бе спокойна, въпреки и малко мътна,
и подаваха муцунки рибите й среброперки.
Само нямаше ги в Лабе голи местните хлапаци,
че се бяха изпокрили тъй на сушина в дъжда.

Боже, колко бе дъждовна тая седмица горката!
Сякаш плачеше небето, ала Лабе бе спокойна,
колко ли съдби видяла, колко пясък разпиляла;
затова е толкоз мъдра, знае: всичко отминава.
Само Сончето едва ли тук при нея ще се върне.
- Сбогом, Лабе! Сбогом, мила! С тебе беше ми приятно.
Като две сестрици с тебе как чудесно се разбрахме!

Вместо да те нарисувам, ти направих много снимки, 
запечатах в самотата колко съм била щастлива
с твоите треви крайречни, с тъничките ти пътечки,
с буболечетата дребни, с пъстрите ти пеперуди,
с видрите, със язовеца, с гущерчетата на припек.
Ти си толкова красива, мила моя мъдра Лабе,
че ужасно ми е мъчно да се разделя със тебе.

Път ме чака, мила Лабе, дълъг път, ой колко дълъг!
Ще се върна, сестро, вкъщи да си се наплача, сестро,
че такваз е участта ни – да сме разделени, мила.
Никое момиче няма що се връщам да ме пита,
че момичетата, Лабе, всичко знаят и кротуват;
всяка чака, мила Лабе, принца си, на бял кон яхнал,
а пък него, мила Лабе, нийде никакъв го няма.

Plovdiv, 15 sept. 2012 – redact. 13 fev.2015

_______
* Лабе (Elbe, Labe) - река в Централна Европа, дълга 1110 км. Извира от Кърконошите (Судети), през Чехия, Германия се влива в Северно море.