Ars Poetica - ЖИВОТЪТ НИ РАЖДА С КРИЛЕ

           ЖИВОТЪТ НИ РАЖДА С КРИЛЕ

         

По телевизията снощи един пуйет

два часа се пудреше върху темата "Поезия"

и усърдно чепкаше дреб.

И друга една гарга - уж го критикуваше,

пък очевидно тъй се вълнуваше,

че може да се поотърка о своя кумир,

та безспир

четкаше пуйета колко е неповторимо велик,

как глъбинно умее да разкодира естеството

на онуй тайнствено нещо, което зовем "живота".

Надавах ухо и съзерцавах децата,

които се гонеха, квичейки пред блока

долу - посред калта и тъмнината.

Милите, те не знаеха що е изкуство,

поезия що е

и философски чюфства.

Те просто живееха: падаха, ставаха,

и пак падаха, и пак ставаха

с драскотини и рани,

с подутини, синини,

понякога изподрани,

с избити зъби,

понякога нахапани

дълбоко, до кръв,

от което ужасно боли и сърби...

Докато ония двамата -

 водещата или госпожата, т.е. дамата

и оня неин велик именит стихоплетец

в това предаване тъпо,

явно не разбираха колко е скъпа

за едно честно и храбро хлапашко сърце

илюзията, че животът ни ражда с криле.

И значи, най-високо поетичeско изкуство

е именно това възторжено и крилато чувство.

          Plovdiv, 2010 - redact. 1 fev.2015