Ars Poetica - ЕПИТАФИЯ ЗА МОЕТО ОТЕЧЕСТВО

Дано греша, като допускам, че в нечии налудничави планове
нацията ни е обречена,  
че само формално България все още е държава: 
- докато оставащите тук не измрем; 
- докато младите поколения не започнат да се срамуват, че са българи; 
- докато не се разпилеем по света и нацията ни не изчезне съвсем.

ЕПИТАФИЯ ЗА МОЕТО ОТЕЧЕСТВО

Когато ми е студено и самотно,
денят си отишъл, а нищо светло - в него,
когато леглото ми е пълно с камъни,
а сънищата - кошмари и страх,
и тревата по поляните ми вехне,
а реките ми пресъхват от печал,
и се задушавам в кожата си...

Тогава си мисля за теб
и всичко мое придобива смисъл, 
Българийо...


Plovdiv, 14 sept.2010 - redact. 22 jan.2015