Публицистика - ЖЕНСКИТЕ КАПРИЗИ У ХУБАВИЦАТА (2.)

ЖЕНСКИТЕ КАПРИЗИ У ХУБАВИЦАТА (2.)

      12.08.2002. Романът "Осъдени души" е сюжет от Испания около 1936-37 година. Понеже с Испания е свързан и сюжетът на "Фиеста" на Ърнест Хемингуей (1899-1961), съпоставките се налагат от само себе си. Димитър Димов, десет години по-млад от Хемингуей, описва същата атмосфера на мадридските кафенета, но текстът му е обърнато навътре размишление, докато при североамериканския писател има щрих от наблюдения уж мимоходом под диалогичния пласт, но тоя щрих много повече пространство отваря за съпричастие, за доработване на образ и оценка у читателя.

      Немският по характер, педантичен слог у Димитър Димов изсушава, канализира изводите в тесни улеи; привидната лековатост у Хемингуей е заредена с много повече дълбочина и слънчево човеколюбие, с доверие към света и жал. 

                                                  * * *

      За романа "Ламски"... Тая книга се писа почти десет години (че и два пъти по десет). Не ми се е налагало кой знае колко да измислям, украсявам или преувеличавам; действителността ми поднасяше през периода между 1994 и 2004 година, а и досега! - всеки ден каскади, фойерверки от иронии, гафове, жизнерадостен смях, който иде от съчетание на велико и нищожно, от капризи на грандоманията и жалката същност на духовния червей, изпълзял до върховете на властта.

      В края на ноември 2001 г. се обърнах по телефона към собственик на проспериращо издателство, известно с две (или три) поредици "любовни романи от бабиния скрин". Едва споменах за каква книга се отнася предложението, човекът* отсреща се усъмни, че такъв ръкопис изобщо би могъл да се вмести в издателската им политика, но все пак... ако толкова настоявам, да го потърся минимум подир месец, че да говорим по-обстойно, тъй като точно тия дни - преди Коледните празници и Нова година, е зает, претоварен.

      За себе си реших, че реакцията на господина е напълно в реда на нещата: очаква се да не досаждам на тоя и оня "литературен благодетел, търговец, бизнесмен", на тая или оная литературна задруга. От мен се очаква да не ставам проблем на българските книгоиздатели, на техните екипи от литературни журита, критици и редактори. Всичко в атмосферата на родното книгоиздаване не да ми говори, а ми крещи в лицето, че единствено достойно в такава ситуация, в каквато съм се поставил, е пак сам и на свои разноски да изкарам "Ламски" на българския пазар за книги. Колкото и да чувам предупреждения, че то ще да е от моя страна акция самоубийствена, демек - саморазрушителна. 

      "Само дето не са познали господата и госпожите с ватените гащи - самонавивах се... - Ами тия господа и госпожи търговци и производители на стоки всякакви, просто не са виждали жив Дон Кихот." За автентичния Дон Кихот именно тоя е Достойният път - рискът, и особено кога тоя риск те прави наивен и смешен в очите на книжници занаятчии и търговци в Храма, от които зависи културата изобщо. И не само у нас, в България...

      Североамериканският или западноевропейският тип духовен вандализъм е в стихията си. Обвита в луксозни одежди, посредствеността се тиражира в милионни тиражи. Подработена от съответната рекламна кампания, публиката очаква с дни, месеци и години появата на следваща част от "най-великото творение на века" – поредна изгъзица, казано на филибелийски жаргон, с фантасмагории, дето нямат нищо общо с живота, който живеем.

      По тия измишльотини се прави филм, че втори, че трети и четвърти касов филм се прави със страхотните визуални ефекти на най-модерна снимачна и компютърна техника. Провеждат се т.нар. кастинги за избор на най-подходящи актьори, които ще представят книжния сюжет на екрана. Овации се чуват дори и затуй че противен образ от романа в сценария на филма ще се изпълнява от нашенче. Щом е наше момче, няма да е хептен противен изсмуканият от пръстите на скучаеща английска домакиня сюжет.

       Отбелязвам. Факт. Нищо лично! - както се казва в такива случаи. Писането на книги се превърнало най-сетне в доходен бизнес, уррра! Оноре дьо Балзак (1799-1850) се провалил в тоя бизнес, но английската леля е милиардер?!

    Чул бях вече за пенсионирана даскалица, която преживявала в мазе под наем и ровела из контейнерите за боклук, понеже в преследване на мечтата си да види биографична история някаква си във форма на роман заложила семейния имот, за да плати на издателя. Банката-кредитор, от своя страна, позовавайки се на закона, чрез съдия-изпълнител и полиция буквално изхвърля мечтателката от жилището й. Изнасят й покъщнината на улицата. Нека ходи да се оплаче, ако ще, на Арменския поп! 

      Красивите мечти отнемат не само пари, но понякога съсипват здравето и живота на мечтаещия, мила госпожо. Днес бившата даскалица обикаля контейнерите за боклук, а като си засити глада, туря трикрако столче край спирка на градския автотранспорт, подрежда върху сгъваема масичка тухления си роман, който съсипал живота й. Предлага романа си на половин цена, на четвърт цена, на цена "кой колкото даде". Остава й най-подир шансът да предаде тоя свой животопис като хартия за претопяване. Тоя род житейски драми, откак се помня, ми носят както възхита, тъй и умиление.

     Като знаех мизериите около лъскавата мечта "своя книга", "книгата на моя живот" и пр... Та като знаех тия "хубости", реших да тръгна и аз с рогата напред срещу крепостта на печатарите и издателите в България. Майната ви, ще си издам книгата на собствени разноски, ще направя точно обратно на всички онез препоръчителни коленопреклонни унижения, на които сте се наканили да подложите неизвестния драскач, само да го признаете за автор! Книгата в днешна България не е духовна стойност, госпожо. Книгата е стока. Важна е търговската изгода, процентът печалба е важен. Ще им докажа на онез вагабонти и тарикати... 

     Ай че глупак! Ай че наивник! Какво ще доказваш, драги, и кому?... Пука му на някого в България, че си решил да видиш книжлето си отпечатано! Много важно!!!

     И тъй като за такава самостоятелна акция се изисква не само мерак, изискват се и немалко (за хала на простосмъртен) парици, трябваше да поотложа отпечатването, докато събера нужния дялов капитал в учителската взаимоспомагателна каса, че да тегля нужната сума. Затичах се, значи, по светлия - осеян с драки, траншеи, ровове с помия, път… което обаче и досега смятам за по-достойния начин от целуване на мутренски задник и лапи, от присламчване и умилкване край уж новичките собственици и управители на държавата.

      Не се сърдя. Не обвинявам. Да минат своя Рубикон като автори се случва на повечето пишещи, които съдбата не е погалила с розово гъше перце, понеже са имали своята човешка гордост. Накъсо, думицата "напук", мисля си, най-сбито, най-изчерпателно формулира обстоятелствата около раждането на романа "Ламски" точно тук, на това обречено на дивната посредственост място - великолепния за чалга-културата Пловдив, паралел 42, задния двор на Европа. 

      13.08.2002. Четейки третата част от "Осъдени души" на Димитър Димов... До края на втората част, т.е. до 195-те от общо към 270-те страници, книгата като сюжет, включващ за фон епидемията от петнист тиф на Иберийския полуостров от 1935-36 година, ми напомня "Чумата" на Албер Камю, макар и в друг философски ключ.

      
      У Албер Камю (1913-1860)  чумната епидемия е алегория на фашизма и нацизма; у Димитър Димов (1909-1866) епидемията от петнист тиф е катализатор, който отключва съпротивителни сили и оголва човешката същност, очиства я (макар не докрай) от налепите на суетността и останалите илюзии за щастие. Българският автор е по-универсален, внушавайки разрушителната стихия на фанатизма изобщо (комунизъм, йезуитщина, фашизъм, нацизъм, ислямизъм, марксистка убеденост в собствената правота, грандомания).

      Отбелязвам си, че двата романа ("Осъдени души" и "Чумата") се допълват, че основните образи - на д-р Рийо при Камю, и на Фани Хорн при Д. Димов, са родствени характери: първият - монолитен остров в разбушувалия се океан от уплах и смърт, вторият - сам обладан от вътрешните си противоречия... Но и двата образа - силни характери, та като чета, вдига ми се адреналинът, чувствам как заживявам по-интензивно, с повече уважение към естествения ход на нещата от живота. Такива книги озонират съзнанието, изправят ни пред фанатизма като израз на грандомания - най-голямото зло от библейски времена до наши дни.

      Фани Хорн е чудесен образ на женствеността; струва ми се обаче, че авторът е прекалил в идеята си да покаже Любовта като разрушителна егоистична стихия в духа на Ницше и Шопенхауер. Текстът пробужда у мен като читател изкусителното желание да я защитя, да я оправдая пред строгия съд на нейния автор тая силно влюбена Фани Хорн. Защото, каквато и да е, където и да се проявява, Любовта е най-висша творческа енергия. 
________

* Стойо Вартоломеев (1952), издателство "Хермес".

РЕПЛИКА

Jaguar (Местожителство: Sofia-Luton-Sofia)

      - Мда-а, чудесен анализ с доста горчиви изводи. Ще ми се обаче да отбележа, че примерът с английската "леля" не е много удачен. Нека обясня. Езикът на въпросната личност е невероятно богат, а тя умее да борави майсторски с него. Това даде възможност на много деца, които, залисани в разни кибер пространства почти не четат, да обогатят речника и начина си на изразяване. Това обаче в англоговорящите страни.

      Българските преводи са меко казано безобразни, особено тези на някоя си г-жа Масларова, която най-вероятно е гушнала добър хонорар за блудкажа, който е сътворила. По принцип кадърните преводачи в България се броят на пръсти и няма как да е иначе, при условие, че същите тези търговци, пардон, книгоиздатели, масово плащат по 3 (!!!) лева на страница. Стига се до абсурди, като споменатите от мен в една статия за кримките... Както и да е. Да се върнем на сюжета. Момчето - нашенче не е отрицателна фигура в романа, то е на страната на "добрите", просто по характер е мрачен и сериозен. Това само за уточнение (да не забравяме и чисто нашенския израз "тъмен балкански субект").

      Сюжетът... е, за него си прав. Сбирщайн от различни митологии, четени - недочетени, но за чест на авторката - без чудовищни несъответствия (не мога да кажа същото за канал "Холмарк", които най-безсрамно представиха Орфей като... негър). Толкова по въпроса за английските лелички. Какво са забъркали след това кино-творците, виж, това не знам.

      Желая успех с издаването на книгата; ако мога да помогна с нещо, с радост ще се отзова.

      Поздрави!

      Luton, 15 avg.2008

ОТГОВОР

Jores (Местожителство, Пловдив)

      - Благодаря за хубавите думи, Jaguar, става ми неудобно чак. За английската домакиня писателка... Може би е велик творец, но не изпитвам капка уважение към подобен род изсмукани от пръстите сюжети. Благодаря и за пожеланията относно книгата "Ламски", но да бъде отпечатана, както я бях замислил със сто и двайсетте закачливи графики, си е било предприятие, обречено на крах поради средата, в която съм роден, израсъл и живея. Това е все пак моята България, където дори най-близкият ти приятел е способен да те предаде, без да му трепне окото. Пък печатарят, който ми ограби не толкоз парите, а мечтата - дори не ми е бил и приятел. Но това са подробности от пейзажа.

      Накратко - "Историйките на ученика Ламски" (31 печ. коли или 496 стр. за 10 лева на екземпляр, както я бях замислил, за да може да си я купи и бедният), никога няма да види бял свят - и не от липса на мои си средства, а след тоя несполучлив опит за летене реших, че не си заслужава да си харча парите за такова наивно начинание. Ще си купя кола втора употреба, госпожо, с която да сменя старата 27-годишна жигула. И не защото имам нужда от по нов модел тенеке на колела, а за собствен кеф и напук на цялата чалгаджийска идилия днес и тук. Стига ми толкоз донкихотовщини! Посредствеността е много повече от някакви си вятърни мелници.

      
     Plovdiv, 17 avg. 2008

РЕПЛИКА

Гост

       - Отдавна смятам, че паралелът между "Осъдени души" и "Фиеста" е повече от очеваден, но за съжаление това не се коментира от преподавателите по Българска литература. Повечето дори не знаят за този роман, освен някакъв спомен за заглавието му.

       
      28 noe.2014

      - See more at: http://truden.com/modules.php?name=Forums&file=weblog_entry&e=3121#sthash.vJdUJM1D.dpuf

       Plovdiv, 12 avg.2002 - redact.7 jan.2015