Улица "Ниш" - царството на моето детство

ИЛЮСТРАЦИИ  

Миналото е живо, докато има кой да го помни.

Приятел от ония детски години 

Дворчето на бай Стефан обущаря, който запрати чук по нас, дечурлигата, и можеше да убие някое хлапе.

Парадният вход към моето детско царство на улица "Ниш" № 4 - девет стръмни стъпала в земята. 

 Задният двор към къщата на "Ниш" 4 (откъм ул."Цар Иван-Шишман") с вонливия кокошарник и кенефа.  

Януари 1954, когато файтон с два бели коня докара на бедняшката улица "Ниш" майка и сестра ми Ели.

Снимка за паспорт, макар че нямам желание да напускам когато и да било моята бедна България.