понеделник, 17 март 2014 г.

ЗА ИЛЮЗИИТЕ, БЕЗ КОИТО НЯМА ЖИВОТ


Пясъчни лилии*

       Има френска мелодия, правена в арабски стил, няма как да не я знаеш - "Айша"... Наистина е много хубава мелодия. На петдесетия ми рожден ден седим в кафене встрани от къмпинг "Каваците" край Созопол с Re. Имаше силен вятър, след дни на жеги времето се бе развалило и ята от гларуси летяха ниско над главите ни, а в кафенето бяхме на странична маса почти сами, край младо семейство с детенце... 

       И тая картина ми се е запечатала в ума; изплува винаги, когато чуя мелодията, която тогава се просмукваше до нас през поривите на вятъра от олющени, боядисвани отдавна някога в зелено метални тон-колони. Един от миговете щастие, свързан точно с тая мелодия... Днес нищо вече не е същото, но мелодията ме връща към време, когато съм бил изпълнен с илюзии и поради тая причина щастлив, ужасно щастлив. 

       Десет дни изкарахме в крайно занемарена почивна станция, при това в най-тъпа компания от местни досадници. Нали като се приготвяш за романтичен воайяж, и ти би се ядосвала, ако някакви лепки досадно се пришият към вашата двойка! Пък в оня момент се бяхме отскубнали за около час от досадниците. 


       Всяка нощ пренасяме оскъдния си багаж и преспиваме в различна, винаги абсолютно празна барака от три-четири стаи. И Re. всяка вечер, след като съединим две легла и метнем отгоре им общо четири дюшека, навива пружинката на бяло плюшено зайче с барабанче, което цънцънка една и съща мелодия, докато се гушкаме в тъмното... Жигулата ми съвсем беше сдала, едвам се дотътрихме до тоя занемарен къмпинг, претоварени от багажа на приятели, заради който брах сума дертове, пък и заради които провалихме замисления преход от Бургас нагоре до Каварна и нос Калиакра с преспиване по къмпинги и по-евтини хотели. 

       Странното е, че днес, години по-късно, това е един от, а може би е и най-хубавият ми спомен от преживяното дотук.


       Пловдив, 28 януари 2008 - 17 март 2014 година   
________ 

* Пясъчната лилия се среща само край Созопол (м. Каваците), Приморско (м. Аркутино), Царево (при устията на реките Велека и Силистар) и Несебър (м. Иракли). 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1665.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1665.)  На всички от моето поколение някогашни момчета, родили се малко преди или след края на Втората све...