или Goodbye My Lover
Мечтата, която без жал изоставиш,
като куче те следва вярно до гроб.
Цял живот храним печал и забрава.
И тогава внезапно избухва любов!
Побегни, напусни я, за да усетиш
какво е за теб и можеш ли сам.
О, майко мила на мъртви поети
и на хора без капчица срам ...
Пловдив, 18 юни 2012-23 март година
Няма коментари:
Публикуване на коментар