Публицистика - Тема с продължение (1.)

     ЛЮБОВТА ЦАРСТВА ОТВЪД ПОЗВОЛЕНОТО 

           29.07.2004.

Година след слизането на БКП от власт и преименуването й в БСП

       Всяко пренебрежение към естествения ход на нещата, всяка припряност скъпо се заплаща: с реки от кръв. Количествените натрупвания в сферата на духа не водят до скокообразни качествени преобразования, а до еволюция, която е постепенен процес.

       Не може вечерта да си легнеш тарикат и измамник, пък сутринта да се събудиш кавалер на честта. Тая работа така не става.

       Светът на общественото съзнание се гради не толкова върху материалния интерес, тъй като човекът е зависим и силно повлиян и от феномени с интензивна духовна същност, каквито са Вярата, Любовта, Надеждата, с други думи изречено: стремежът към вътрешна хармония, трепетът пред инстинктите за живот, продължение на рода, щастие, вродените и преоформени и опредметени/олицетворени представи за Добро и Зло, Хаос и Хармония ни съпътстват през целия ни съзнателен живот.

       Човешкият разсъдък много по-сложно, отколкото го представят стройните теории, отразява света. Героизма, подвига предлагат като еталон за личност и достойнство, а и героизмът, и подвигът са всъщност изключения от нормалното.

       Баща ми се върнал от фронта с орден за храброст, без - изтегляйки триста метра напред фронтовата линия, да съзнава, че върши нещо изключително. Изключителното го видели стоящите отстрани. По оскъдните му, изтръгнати с ченгел от мене думи, 22-годишният редник просто пълзял или притичвал на прибежки между трупове в силно обстрелваното поле между двете войски - немската и българската...

       Какъв подвиг, какъв героизъм! Великолепието му в моите очи е, че отказваше да приеме именно подвига и героизма.

Роден: Изкуството е урок за искреност. Истинският художник изразява това, което мисли, с риск да се сблъска с всякакви предразсъдъци.

       Мирозданието се крепи върху твърде яки основи, заложени в човешката ни склонност да се възторгваме от себе си, да се виждаме непременно център на Вселената, тъй че нашите представи непрекъснато изкривяват истината, моделират я - казано без емоция.

       Политиката е сред ярките доказателства за склонността да се самозаблуждаваме, изкушени от красиви лъжи. Понятието "демокрация"* е категорична неистина, тъй като се подрежда в някакъв вид йерархия на ценностите. Понятия, като "свобода", "равенство"... фиксират наши горещи желания и мечти, но обективно те не съществуват в живота.

       Идеализира се т.нар. "борба". Представят "борбата" като сражение с хаоса, а тя е всъщност носител на самия хаос.

       Народите нямат склонност да воюват помежду си, за да се докажат; отвращението помежду им го внасят именно обладаните от грандомания манипулатори, теоретици на идеализма, обаятелни оратори от името на уж висши инстанции, каквито са световните религии, политическите партии и движения.

       Строго погледнато, християнската философия се състои в хармонизирането на човека със света и с обществото на другите хора, независимо от нашия вроден егоизъм. Затова пък идеите имат приятното свойство да се самоопровергават.

       (Вали тая сутрин и е много приятно за писане - приписка в полето на бележника.)


       30.07.2004.

Камий Клодел - модел, творец и любима на Огюст Роден, завършила живота си в клиника за душевноболни

       Реплика на момичето, с което бяхме женени до декември 1988-ма, в момент на ярост: "Ти си самият ад. Как живееш с тоя ад у себе си!" Та оттам ми хрумна, че всеки сам твори своя ад.

       *  *  *

       Проблемът на нашата цивилизация в годините, месеците, дните подир 11 септември 2001-ва е как да бъде елиминирана злостта в първоосновата на Исляма, без да се почувстват засегнати милиард и половина мюсюлмани.

       Да се правим, че не забелязваме делата, произтичащи от тенденциозен преразказ, а и от превратните тълкувания на Стария завет от християнската Библия във версията на Мохамед, пророка на Аллах, става все по-трудно, все по-тягостно. В зората на глобализиращия се свят таз роила се метастаза заплашва да взриви човечеството в самата основа на живота, като отрича от най-висока уж в нравствеността трибуна именно човечността.

       Отрязаните глави, избитите невинни жертви на конфронтацията между унижените бедни и благоустроените общества поставят неотложния въпрос пред философията кой има полза от това крайно озлобление и как тоя хищник да бъде изваден на светло и нравствено порицан.

       Никакви стени и прегради не ще ни предпазят от злото, докато не бъде разкодиран, т.е. обяснен! - механизмът, по който Злото бясно се възпроизвежда.

       Светът е в състояние на война - война уникална, непозната досега по мащабите си, понеже нейните "свещени бойци" или "воини на Джихад", както се самоназовават, отричат априори собствения си живот.

       И не мога да обясня защо точно в тоя момент и точно тук ми минава през ум, че нещо ми напомня по гротесктен начин изсмуканите из пръсти бръщолевеници за момченцето Хари Потър.

       Вниманието ни е заето с "подвизи" на дрогирани самоубийци сред невинни жертви на подвига в името на върховен бог, а всъщност тия манипулирани от човеконенавистни тълкуватели... фанатици са краен продукт на Духовна сила, която недобре или повърхностно познаваме.

Иисус - живопис от Ел Греко

       Събитията от тез първи години на третото хилядолетие от появата на Иисус само потвърждават великолепието на християнската философия, която се гради върху любовта и смирението, като основа на живота върху планетата.

       Аллах, представен по тоя начин: именно като версия на Бога-отец от Ветхия завет, е типичният грандоман, настояващ непрестанно да бъде хвален и въздиган над реки от кръв и поля, осеяни с човешки трупове.

       Поне вече хищното лице на това тълкувание като фанатична маска трудно може да бъде представяно за образ на Съвършеното добро. Ислямският фанатизъм най-мощно опровергава фундамента, основата на Исляма. Но това е само началото на дълъг път за елиминиране не на ислямската религия, а на таз монотеистична склонност към фанатизъм и озлобление.

       Къде бъркат обществата, изградени върху християнските постулати? Може би самите мюсюлмани, искрено вярващи в Аллах, възприемащи го именно като Свещен образ на Добрата световна сила, ще подскажат отговора - защото именно те са най-силно уязвени в честта и човешкото си достойнство.

       За огромни множества мюсюлмани днес Съединените щати са Враг № 1; но на мястото на САЩ би могла да бъде всяка просперираща държава, която охранява интересите и живота на своите граждани.

        Струва ми се, оназ малобройна група от свръхбогати и практически необезпокоявани властници в Близкия Изток е извор на нещастията, а янките със своята хаотична и безобразна "политика от позиция на силата" се държат като слон в стъкларски магазин.

       Тоя конфликт не се нуждае от оръжия, а от разум. Съдбата на бедния и унижен арабски мюсюлманин става тема, която тепърва предстои да бъде обсъждана. Какво добро да очакват от него, като са му отнели възможността да живее човешки?! Трохите, подаянията не са достатъчни за него, и това е очевидно.

       Какво добро е видял тоя човек от страна на лицемерния Запад!

       Човек се ражда добър и изпълнен с копнежи и планове... Когато към него се отнасят като към терорист, той наистина ще отиде да се взриви сам на някой многолюден площад като фанатичен убиец.

       Аллах ли се грижи за него?... Но той се кълне в Аллах, защото не вижда друг изход, и самоубивайки се в името на Аллах, смята, че възстановява честта и достойнството си.

       Лесно е да го осъдиш; трудно е да го разбереш. И причината не е у него, а в нашето всеобщо нехайство към участта му. Умният търси причината първо у себе си, наглецът просташки зее срещу света.

Апостол Павел - живопис от Рембранд

        Войниците на САЩ са жива мишена на омразата, която набъбва в Ирак. Какво правят там освен да разпалват ненавист, да онагледяват лицемерието на висшата държавна администрация на най-развитата материално държава в съвременния свят?

        Един ден рейнджърите ще напуснат Близкия Изток, както преди това с подвита опашка напуснаха Виетнам, за да се потвърди старата максима, че съдбата на един народ е дело преди всичко на самия народ.

       Отвратителното сега е, че съдбата на арабина вече влияе и върху нашата участ, независимо какво знаем за тоя човек.

       Следва

______

* От гр. demos "народ" и kratos "сила", и оттам demokratia през лат.: държава, която е устроена върху ред правни норми, сред които основни са равноправието, гражданските свободи, и най-важната сред тия норми - императивът, че народът е суверен и с вота си определя кой да управлява общите дела, кой да защитава интересите на нацията. Бел.м., tisss.