tisss: септември 2013

събота, 28 септември 2013 г.

МОИТЕ ДВЕ ПРИНЦЕСИ

Вера и Надя

Пораснаха и двете дъщерички:
едната - въглен, другата - пшеничка.
Отлитнаха... и стаята ми няма,
усещам, стана мно-о-ого по-голяма.

И вече няма за какво да споря,
да се гневя, изобщо - да мърморя.
Как всичко се оказа равно-равно,
притихнало и някак си... безславно!

Къде останаха въздишки, врява,
и всъщност, вече що ли ми остава,
освен на мъничкото си балконче
да седна като уморено конче

с кафенцето в ръка, с оная книга,
за четене която все не стига
уж времето, а ето има време
да я чета, но нещо ми се дреме

и мисля да поспя, очи притворил,
да се завърна в детството отново,
когато Пловдив беше толкоз прашен,
а пък у мен хлапакът - тъй безстрашен,

че влизаше в двубои най-различни
естествено със жестове цинични,
и после го пердашеха до кръв,
но си остана пак герой и пръв,

че никога без бой не се предаде...
Рискуваме, нали, кога сме млади!
А днес, уви!... тъй плаши самотата
и няма смисъл даже суетата.

Децата - отлетели от гнездото,
и ти ненужен виждаш се, защото
ти липсва някогашната им врява
и само тъжни спомени остават.

Наоколо гъмжи от идиоти,
ала дали това ти е животът
на българин във скапана държава,
която и сълза не заслужава?

Пловдив, 10 октомври 2010 - 28 септември 2013 година