Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 10 ноември 2012 г.

ТОЯ СТИЛ ВЕЧЕ МИ Е ДОБРЕ ПОЗНАТ (2.)


04.08.2004.

ПЕЧАТАРЯТ-ИЗМАМНИК

Преди десетина минути говорих по телефона с Рогош.

- Пече ми се яйце на задника, а ти ме притесняваш. Не искам да ми говориш с такъв тон - рече печатарят Чонов на репликата ми "Тошо, кажи какво става, объркваш ми всички сметки".

Машината му се повредила. Строшила се някаква част; дал на майстор да му я оправя.

- Колко ще трае то? - питам.

Отговаря:

- Не мога да ти кажа.

- И все пак колко време ще се проточи ремонтът на твоята печатарска машина?

- Като я оправя, ще ти се обадя. Надявам се до ден-два да се оправя.

Казвам:

- Не ща да те притеснявам, но това твое печатане ми обърка всички планове. Уговорих се с хора, ето - идат и от чужбина, а ръцете ми са вързани заради тебе.

Пък той:

- Ако не вярваш, ела да видиш на какъв огън съм!

И приключваме... Щял да ми се обади, когато е готов.

Година по-късно ще отбележа върху записа на тоя разговор, че повредата на печатарската му машина бе до оня момент седмата по ред много важна причина да не ми свърши работа, както ме уверяваше, докато изкрънка до стотинка от мене цялата сума. Сам съм си виновен! Не си давайте парите, преди да видите изработеното от някого, дето не знаете какво може, па и какви главоболия ще ви навлече.

ЧИСТ КАТО МОМИНА СЪЛЗА

Още един мил измамник, окичен с титлите "професор" и "академик" (?!), бе разобличен - тоя път от журналисти на ВВС, които се срещнали с него в софийски луксозен хотел като подставени лица, дошли да преговарят за осигуряване на лоби относно кандидатурата на Лондон за следващите олимпийски игри. Срещу един милион евро, приведени в личната му банкова сметка, г-н Иван Славков, зетят на Тодор Живков, склонил да осигури поне още седем гласа измежду висшата администрация на Международния олимпийски комитет. Батето най-сетне си намерил майстора!

Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по-силно тече!
Жътва е сега... Пейте робини
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак
* ... Но млъкни, сърце!

Ега си! Тоя "академик" не си играе на дребно. Ухилената просташки физиономия по едно време ми бе омръзнала да я виждам на ТВ-екрана. Размахал назидателно пръст над притихнала България, с неизменната чаша уиски и пура в другата ръка, изтегнат върху кожен диван или прав, олюлявайки се с ехидната усмивчица на оглупял от къркане грандоман, бившият ватерполист 150-сантиметровият Славков се изживява като некоронован княз на Републиката дълго подир развенчаването на Тато.**




Снощи и тая сутрин по bТВ (?!) показаха епизод от заснетия със скрита камера тарикат, който от петнайсетина години се надсмива над плахите опити да бъде свален от високия пост Председател на Българския олимпийски комитет (БОК) и шеф на футболната федерация в България - местенца злачни, удобни за далавери по източване и преразпределяне сред висшата номенклатура в родния спорт на милиони долари.

Съобщиха между другото и че същият пройдоха подарил на сегашния министър на спорта - някой си Васил Иванов, сладкар с хубавото италианско прозвище Лучано... та "академикът" Славков подарил на сладкаря лека кола "Ягуар" (джагуар, по английски изречено) за рождения ден на министъра-сладкар. Вероятно даряващият си пада, освен по знойни женички, и по пастички, кадаиф, баклава, семки-занимавки, небет-шекер, бозичка... мина ми през ум.

Като попитали въпросния Лучано като как възприема жеста на академика, въздъхнал скромно: "Това са човешки работи, драги!" - демек, какво ми сте се вперили в подаръка! - я хайде холан, изчезвайте ми от очите, мене просто ме обичат и уважават...

Преди шест-седем години Иван Славков основа партия "Напред, България!" по тертип на топ-мафиота Силвио Берлускони, понастоящем президент или премиер-министър на Италия. Явно, изчерпало се търпението на западноевропейското заможно общество, и то - което не успя да се справи с фамозния наглец и курвар Берлускони, тръгна да вади нашия гнил зъб от лакомите челюсти на българската парвенюшка прослойка вагабонти, окупирали и т.нар. "демократична власт", а всъщност то са все същите недобити пребоядисани и обновени Татови партайци.

Завчера, 1 август, на Бузлуджа петдесетхилядно множество в еуфория приветства сегашния лидер на т.нар. "Българска социалистическа партия", младежа без ни един работен ден дотук през живота си Сергей Станишев. Моят мълчалив приятел Емил Калъчев и редакторът на вестничето "Арт-клуб" Тодор Биков поканили афганистанеца Маруф да се качи с тях на Бузлуджа, Маруф обаче не отишъл.

Обновените партайци отново напират открито да управляват държавата с все старите, до болка познати речи за Свобода, Равенство, Братство. Защо ли им е демонстрация на самочувствие, като така и така именно бивши комунисти и ченгета от Държавна сигурност са заели ключови позиции във всички сфери на управлението у нас? Чудна работа!

Чудно ми е и дали политиците от Западна Европа не съзират това лицемерие, тая страст към милиардите евро, които предстои да потънат все на същото място - в личните банкови сметки на старите хайдуци и на техните млади наследници...

Днес или утре ще погребват заклания (ритуално обезглавен според ислямската традиция) българин, отвлечен в Ирак като заложник от хора на Ал Кайда. Името на тоя българин е Георги Лазов; в родния му град Кочериново тече тридневен траур. Какво става, накъде вървим?

Милиони българи едвам преживяват с мижава месечна пенсия, безработните надвишават милион, външната конюнктура от ден на ден по-тревожна се очертава: изправени сме пред война между Исляма и Християнската цивилизация, а България се люшка като сал несретници, люшкащ се без надежда по вълните на времето. Сбрали сме се седем милиона корабокрушенци, циганите ни ги навират в очи с техните цигански золуми вероятно за да не усетим колко противно се е изправила Държавата именно срещу гражданина-данъкоплатец, който я носи на плещите си.


05.08.2004.

ДОБРИ ПОЗНАТИ, АЛЕ!

"Аз съм в литературата поне от трийсет години насам... Имала съм случай, в Пловдив, на литературно четене... Изправя се един и..." И тъй нататък. Следва обобщение: "Човекът е много неща", и още едно:: "Талантът може да съжителства и с ужасна проклетия".

После: "От 1996 година водя магистърски семинар по поезия в Софийския университет". И подир малко - "Хобито ми е четенето и отглеждането на цветя. Вкъщи всичко е потънало в цветя..." За да обобщи в края на двайсет и петте минути ефирно време по Радио "Нова Европа" с лакърдията "Смятам, че съм силен човек"...

Двайсет и пет минути водещата на радиопредаването "Добри познати" Златна Костова представя великата поетеса Валентина Радинска като талантлив човек, който се занимава основно - и единствено може би! - само с "високото изкуство".

Слушах лакърдиите на Радинска, дойде ми на ум заглавие, подходящо за тия нейни ценни слова - "Бледи анемонии". Нямам представа как изглеждат тия анемонии, но подходящо ми звучи, понеже е екзотика и тъга, няма нищо общо с онова рижо, пухкаво и жизнерадостното моме от 1970-та Валя от Сливен, първокурсничка в СУ-то от специалността Българска филология.

* * *
Г-н Гиньо Ганев, женен за дъщерята на Кимон Георгиев***, научавам, бил председател на Инициативен комитет за честване на шейсетгодишнината от "Победата на Славния Девети септември 1944 година". В тоз инициативен комитет (комитет!?) членове са все стари добри познати: мухабетчията Вежди Рашидов, незабравимият Велко Вълканов (и той божем - академик като Иван Славков), г-н Ламбо - актьорът Стефан Данаилов... и други, и други - все стари и добри познати от Татово време.

Та ми иде да изокам като оня завалия: "А беее, кво става! Галиба се преоблякофме, па кат се вперя в огледалото... пак сум си същият, пак сущите байганьовци ми се накиприли на връо!"


_______________

* Цитатът от Ботевата елегия "Хаджи Димитър" - като пародия за ситуацията с хванатия в крачка Иван Славков, любимец на значителна част от снобска София, която страдаше наред с Батето в оня момент, кога Батето се кълнеше като крадлива циганка, че е чист пред съвестта си и пред Бога досущ като момина сълза.

** Любим събеседник бе Иван Славков на такива светила в телевизионната журналистика, като Сашко Диков, Кеворк Кеворкян и прочие господа от "оня период" на дирижираната от ЦК на БКП Българска телевизия. В тоя смисъл не Кеворкян, а смешникът Славков може да бъде възприет от историците на телевизионната журналистиказа ключова фигура при манипулиране на българите дотам, че да свикнат с гримасите на посредствеността.

*** Професионален превратаджия в най-новата българска История. Именно той е в основата на три военни завземания на властта, с катурване на три правителства на България. Бел.м., Jores.

Няма коментари:

Публикуване на коментар