Сред перфидните форми на унижение е да те мислят за наивен и глупав, след като мълчаливо си възприел кощунствата им. Но те не разбират нацията ни, защото са се пръкнали като хищни плевели в плодна нива. А нивата помни. – Аноним (1947)
11 mar. 2023
ЕТИКА НА ДОСТОЙНСТВОТО
БЪДИ БЛАГОСЛОВЕН
Не знам какво при мене го довлече облечен в кърпен агнешки кожух, под него – с поразвлечено елече и погледът в очите – жар и студ.
Очите му като свредла въртяха, направо ме пробиваха без жал, ала усещах го, отвътре плахо опечален човек се беше сврял.
Не бъбрехме, сами на празна маса, а бяхме всъщност в онзи ресторант, наречен "Златна круша", многогласа, компанията грачеше край нас,
разливаха се халбите със пиво и пак за футбол, вино и жени ечаха гласовете там свадливо, а с този Тодор* бяхме тъй сами!
От Белене беглец и нелегален, у мой роднина в старото мазе живял бе месец мрачен и отчаян дотам, че тръгнал нощем да снове,
не точно да краде – да се разходи, и ето го, рискуваше напук на всички, дето празнично и подло го мислеха за прост и малко луд.
Познавам доста разни-безобразни все Тодоровци, лети по калъп**, и само този, вместо да ме дразни, усещам в себе си ужасно скъп –
къде ли е сега, какво ли прави на днешното сред мътния порой, не знам защо, но ето, оттогава с очите, вбити в мен, остава той.
Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv, edited on 19 dec. 2024
_____ * Опитал да избяга от концлагера край Белене, като преплува Дунава и се укрие в Румъния. Усеща го охраната. Пазачите стрелят с калашниците откоси наоколо му, принудили го да се върне от средата на реката. Като доплувал на плиткото, насъскали лагерните немски овчарки. Песовете отпрали мръвки от гърба му, от раменете, толкова жестоко беше нахапан. Видях белезите му у Петър Йолтов, чиято жена беше братовчедка ми Нина (1942-1988), в мазето, където се криеше; къща току зад "Тримонциум" – ресторанта на някогашните тузове, баровци и луксозни курви на Пловдив. Става то през далечната 1976 г. По този повод казал бях на Пепо, че именно Тодор е истинският Герой на нашето време. Пепо споменал това на Катя Паскалева, с която по онова време им се кръстосваха пътеките. Нашумялата около филма "Козият рог" актриса рекла: Който ти го е казал, трябва да е умен човек. Месец по-късно Тодор го закопчаха. Вмъкнал се в магазинчето за цветя и венци сред пазара зад католишката катедрала "Св. Лудвиг" в Пловдив. С пари от чекмеджето купил шише ракия и се накъркал. Седнал по чорапи на тротоара, заспал. На утрото милиционерите го откриват, били развеселени от факта, че си събул обувките и прилежно ги подредил пред вратата на магазинчето, сякаш си е у дома.
** Името (от гръцки) съответства на българското собствено име Божидар.
На снимката горе е руският актьор Евгений Дворжецкий (1960-1999), известен с ролята си във филма "Бяг". На снимката долу: моето кътче в редакцията на младежкия вестник "Комс. искра". Бел.м., tisss.
Сред перфидните форми на унижение е да те мислят за наивен и глупав, след като мълчаливо си възприел кощунствата им. Но те не разбират нацията ни, защото са се пръкнали като хищни плевели в плодна нива. А нивата помни. – Аноним (1947)
11 mar. 2023
ЕТИКА НА ДОСТОЙНСТВОТО
Лидерът на ДСБ и съпредседател на коалиция Демократична България ген. Атанас Атанасов крие огромни тайни в миналото си, сочат документи от секретна разработка на службите под надслов "Гном". Колеги на ген.Атанас Атанасов, който води листата на новата коалиция ПП-ДБ в Кърджали и втори в 23 МИР след Кирил Петков, събрали данни по време на кариерата му в МВР и службите, като част от досието му: "Усилено разпространяват версия, че назначението от районен прокурор за директор на РДВР-Разград през 1992 г. е (...) по настояване на лидери на ДПС... Като директор на РДВР-Разград, е създал нерегламентирани бизнес отношения с известен местен бизнесмен и му оказвал съдействие при износ на цигари от "Булгартабак"-Шумен за Русия. Като секретар на МВР и като директор на НСС, Атанас Атанасов е осигурявал информация и защита на фирмата "Унисон" при производството на пиратски компакт-дискове и за износа им в Русия и Югославия, за което е получавал по 5000 щатски долара на месец от собственик на "Унисон". Според служители на НСС, ген. Атанас Атанасов е оказвал съдействие при назначението на новия директор на "Софарма". По-късно възлага на доверен свой служител в НСС да оказва въздействие върху тъкмо назначения чистак нов директор да се заеме с подготовка за производството на каптагон... Начинанието се провалило, тъй като директорът на "Софарма" се уплашил.
Съпругата на ген. Атанасов, използвайки положението си на ръководител на СДС-Разград, оказвала яко въздействие срещу солидно възнаграждение за намаляването оценката при приватизацията на фабриката за олио в Попово и фабриката за цветно стъкло в Разград, продадена на Турска фирма, с която Атанасови поддържат топли връзки.
Според служители, работили с Атанасов, и лекари в болницата на МВР, Наско имал категорично симптоми на психична неуравновесеност, комплексираност, изблици на ярост. Затова не са го подлагали на психо-тест, задължителен при постъпване в МВР, при това с шеметна кариера, каквато съставът на МВР не помни как за под пет години служба в МВР, от секретар Наско стига до звание генерал. Завистници коментират, че дължи кариерата си на интимна връзка с любим много известен СДС-лидер. (...)
През 1995-1996 г. Атанасов и съпругата Атанасова са в чудесни бизнес отношения с г-н Лъчезар Тонев – производител на нелегални компакт-дискове. След закриване на нелегалния цех край Разград г-жа Атанасова за известен период се изнася в Страната на свободата, демокрацията и прогреса САЩ и се прибира в любимото отечество, чак след като връзките с г-н Лъчезар са добре прикрити.
Като секретар на МВР, през 1997 г. Атанасов разпорежда на ръководството на СДВР- Разград да се проверяват за платени данъци фирми избирателно. Лично се обажда на директора на РДВР и началника на служба "НС" г-н Петко Георгиев да не проверяват определени фирми. Адвокат Анелия Атанасова – съпруга на Наско, демонстративно прави скандали в Дирекцията при задържане на лица от силовите групировки СИК и ВИС. Заплашва началника на служба "Полиция" и началника на Първо РПУ в Разград със съпруга си генерал Наско, и двамата моментално решават да напуснат, въпреки че главният секретар на МВР по онова време ги убеждава да останат на поста си.
Атанас Атанасов кадрово лично комплектува дирекциите на МВР в Североизточна България с много свои хора – в Русе, Силистра, Добрич, Разград, Търговище, Шумен. Засечени са тесните му връзки с Ненко Ненков – собственик на Зърнобаза Вълчидол във Варненска област. Окрилен, Ненко се държи арогантно със зърнопроизводители и търговци – или не плаща зърното им в срок, или ги ощетява в оценката за качество. Във фирмата на Ненко "Булгаро" скрит съдружник е генерал Наско Атанасов.
Смята се, че ген. Наско фино е заблуждавал ръководството на МВР, т.е. министъра по онова време Богомил Бонев, барабар с тогавашния премиер на чистата ни и свята република България коравия лидер на ДСБ Иван Костов с твърдение, че нашумелите скандали с Русенската фирма "Хлебна мая" са изцяло далавера на "Мултигруп".
Съпругата на Атанасов и адвокатът Чобанов, който през май 1998 г. е зам.-шеф на СДС в Разград, поддържали топла връзка помежду си: делели си хонорари от правни консултации по продажбата на предприятия и др. подобни дейности, произтичащи от приватизацията в регион Разград: използвали мошеничества или пък от комерсиални съображения затаявали измамите, които им ставали известни. За дейността си около Консервния завод в Разград този Чобанов получил хонорари в размер между 20 и 30 милиона стари лева, част от които отивали у съпругата Атанасова. Атанасов подавал неточна информация до ръководството на МВР и премиера Костов за приватизацията на Фармацевтичните заводи. И за приватизацията на БТК уверявал премиера Костов, че това ще е едва ли не предателство срещу България.
От края на 1998 г. се пазят недокрай проучени сведения за изграждането на канал за контрабандни стоки с малко тегло и обем, но с висока стойност през Аерогара София с участието на Атанас Атанасов, Бисер Лозанов – офицер към Граничния контролно-пропусквателния пункт при Аерогарата, Стоил Славов – мутра от "Интерпетролеум", Елка Владова и уважаемия г-н Йордан Соколов (1933-2016), Бог да го прости.
По време на военните операции на НАТО срещу бивша Югославия представители на американските, английските и френските спец. служби у нас подготвяли документ до министъра на МВР и до премиера за сериозното им безпокойство, че ръководената от ген. Атанас Атанасов служба не само не оказва никакво съдействие, но и работи като враждебна институция. Атанасов отказва срещи с техни представиители, забранявал подобни срещи и на своите заместници, отказвал обмен на информация, отнасяща се до Югославия, укривал информация за онези два двигателя за изтребителите МиГ-21, подготвяни за нелегален износ в Югославия. Та това принудило представителите на САЩ и Великобритания да се обърнат за съдействие към НСБОП с изричната молба НСС, където Наско бил шеф, да не бъде уведомявана. Подозирали, че ген. Наско има личен интерес двигателите за изтребителите да отпрашат към Югославската войска.
Около април 1999 г. в родни пристанища били блокирани кораби на фирмата "Марк Рич", натоварени със зърно. Пази се още информация, че със знанието на ген. Наско тогавашният шеф на Икономическия сектор към НСС К. Гребенаров правил сондажи срещу крупна сума в долари корабите барабар със зърното да бъдат освободени.
През есента на 1998 г. генерал Атанасов бил поканен от шефа на МОСАД на работна визита в Израел. Служител на МОСАД (понастоящем пенсионер) споделя: По време на петдневната визита Атанасов, меко казано, се държал неадекватно. Изявява желание след официалните разговори да се окъпе в морето гол баш на централния плаж в Тел Авив. И се метнал как го е мама родила сред вълните. При официалния обяд с шефа на МОСАД за късо време изпаднал в особено състояние – силно облегнат на стола, с широко облещени очи и изплезен език, яко притеснил домакините и те решили, че му е прилошало. Оказало се – както Атанасов ги уверил, че бил обмислял отговора: "За всичко са виновни руснаците". Деликатно шефът на МОСАД му вметнал, че все пак в Израел живеят над 6 (шест) милиона руснаци. Но това не попречило Наско да нарича домакините "чифути", забравяйки, че мнозина от присъстващите прекрасно владеят българския език. Малко преди официалното изпращане на нашата важна делегация, Наско открива, че в джобовете си има цяла шепа шекели (монети), които не успял да похарчи. И предложил вместо през ВИП-залата, делегацията им да бъде тържествено изпроводена през салон, където има магазини, за да си купел нещо... Станал нервен и почнал да обижда домакините, че не предвидили тази съществена подробност, взел да разхвърля шекелите пред изпращачите. И изпращачите чинно се навели да сбират парата, купуват му плик с бонбони, близалки и шоколад... Преди това предложили да му обменят нещастните шекели в американски долари, което прави около 7-8 долара, и да му изпратят сумата в Бългейрия. На което нашият човек гордо отказал с думите: "Вие знаете ли колко се губи при такава една обмяна?" Тъй че доволен поел плика с бонбоните. И не пропуснал да отбележи, след като надникнал в кесията с лакомства: "Сега какво ще ги правя толкова шоколади?"**
Подвизите на ген. Наско не са за разправяне. Има още и доста интимни пикантерии из подвизите на ген. Атанасов, описани в сайта на Недялко, но като отваряме дума за политика, не бива да влизаме в душевната помия, като ще се занимаваме с ген. Гном. Дали не греша!
To be continuited
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 14 dec. 2024
Илюстрации:
- В коприна го облечи, гномът си е гном!
- Какъвто стопанинът, такъв му и слугата.
–––
* Сюжети от действителността. Заглавието на поредицата "Етика на достойнството" заимствах от апела на водещия гневни предавания за политическа манипулация по пловдивската обществена телевизия, които малцина следят, но очевидно изпълнява някаква изключително важна мисия.
** Пресети са тук факти от обстоятелствена статия в сайта ПИК от 3 март 2023 г.
Миналото не можеш да го изтръгнеш ей така, все едно си сменяш
костюма. То живее у нас като урок и поука, че плъховете от романа
"Чумата" на Албер Камю няма как да си идат и всеки щастлив град в
този свят завинаги остава застрашен от Чумата, която някой ден пак ще се
събуди от всеобщото ни нехайство и глупост. – Аноним (1947)
Тази планета си има, по-точно, имаше един проблем – почти всички хора, живеещи
тук, в по-голямата част от мизерния си животец се усещаха нещастни. Много бяха и предложенията за разрешаването на проблема им, само че повечето се отнасяха до
движението на едни зелени късчета хартия... Проблемът си оставаше нерешен
и мнозина се усещаха зле, а повечето от тях, отвратително зле, включително, онези
с електронните часовници. –
Дъглас Адамс (1952-2001)*
3 mar. 2011
ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ
СТОПАДЖИЯ
АПОСТОЛИ НА ДЕМОКРАЦИЯТА
Апостол № 1
Атанас
Атанасов (1959)
Изпотен,
нервен, безпомощен. Показва часовника си, който струвал 500 лева. И започва с
любимата си фраза през всичките му години, когато се мотае по темата за
спец.службите: активно мероприятие. За него всичко, което не му е по гайдата, е
активно мероприятие, нищо, че по време на Костов неговите служби бяха царе на активните мероприятия. Та Живко Коцев бил "закачен за активно
мероприятие случайно“. Имало уж „цяла бригада, които му ходели по главата“, там
"бил и изпълняващият главен прокурор Борислав Сарафов".
"Или подписваш, или си в ареста", пищи изпотен, че това бил
натискът върху Живко Коцев, обаче Гнома не бил говорил с Коцев, че "му взели телефоните", хахаха! Потресаващо! Не бил никъде Гнома, ама
абсолютно достоверни са ми източниците. Още веднъж – хахаха! И този чешит бил
някога спец.ченге, хахаха, да му имам източниците! Целите на "активното му
мероприятие" били да турят чадър върху купуването на гласове от ГЕРБ и
ДПС. Като че ли "ала-бала-та" не го правеха точно простоидиотите и
десносектантите на Гнома.
ГЕРБ се държали както БКП, ама Гнома и неговите управлявали с това
същото БКП, защото "девет месеца стискахме зъби". Службите им били в
зависимост и изпълнявали активни мероприятия. Изобщо, най-малкият генерал на
планетата направи такъв кошмарен анализ, че може да бъде сравнен само с налудничави бляботения на ПростоКиро.
"Какво има на тези
снимки!?", поти се Гнома. Ама кото го попитат за срещите на двамата
контрабандисти с Живко Коцев, което се разбира от фотографиите, публикувани първо в
сайта АФЕРА, плещи: "Нямам представа какво говорите". Поне
десет пъти изрече "Нямам представа", за да избегне от очевадната
истина. И се набута в локвата още по-яко: "Аз съм препоръчвал Живко Коцев
за главен секретар в МВР, защото е перфектен полицай. Аз съм убеден, че този
човек не е корумпиран. Изключително е скромен, има една кола и един
апартамент“.
Умилителна атестацията а ла БКП, като че всички сме идиоти и не виждаме как "изключително скромен" е корумпираният Коцев. "За
какъв подарък говорите?! Нямам представа за какъв часовник става въпрос... Нямам представа... Нямам представа“, нервничи "спец.ченгето", където седне,
пуска всякакви слухове и внушения, нямал бил представа, леле, леле! Иначе плесва,
че и Бойко Борисов поискал Калин Стоянов за вътрешен министър, защото казал,
"съм сигурен, че той няма да ме арестува. Чух го с ушите си"... Накрая пуска умопомрачителни клюки как шефът на Военно разузнаване живеел на
семейни начала с някоя зам. министърка… и другата гномова гротеска, как съветникът
на Николай Денков – Веселин Марков, бил баш фигура. Да полудееш! Та на това място изключихме
Гнома от контакта. Ако имаше прокуратура наистина в държавата, този образ
ненагледен трябваше вече да бъде задържан.(Afera.bg)
"Като гледах тия дни Живко Коцев, който се снимал с часовника за
50 000 лв. още с кутията, скъп подарък от печен контрабандист, реших, че е глупак.
И сега разбирам, че е лансиран от перфектния идиот, най-сетне всичко да си дойде на
мястото". (Явор Дачков)
Ген. Атанас Атанасов, БКП
и II главно на
ДС.'' Другарите им потресени. Доган & Пеевски на нов глас
Крайно време е да се освети истинската същност, самоличност, вяра и убеждения на още един феномен – народния
представител ген. Атанас Петров Атанасов (ДСБ). През последните няколко месеца генералът прекрачи редица червени линии,
потъпка всякакви представи за професионална и човешка етика, надмина в антибългарските си дела всички известни агенти за влияние
на чуждите разузнавателни служби. Под прикритие на прозападен политик ген. Атанасов
атакува многократно и целенасочено целия сектор за сигурност, особено там,
където няма позиции за пряко влияние чрез близки нему служители. В
тези си действия Атанасов и компания не се посвениха да клеветят и цитират пасажи от секретни стенограми на КСНС, МС и ресорни комисии на Народното събрание.
Горното беше придружено от непрекъснати "експертни" мнения и призиви на военни и политически коментатори или анализатори, които лансираха
данни за русофилията на сектора за сигурност и държавния апарат и призоваваха
за действия в подкрепа на Украйна.
На
практика реалният резултат от действията на лицата, водени и вдъхновявани
от ген. Атанас Атанасов по ирония винаги се изразяваше в излагане на
опасност именно на служители от сектора за сигурност, които участваха в
мероприятията в подкрепа на Украйна, съгласно решенията на НС и постановленията
на МС. Тоест, с действията си въпросната, предполагаемо про-атлантическа група застрашаваше българските усилия за изпълнение дори на базовите
ангажименти на страната ни, като член на ЕС и НАТО. Всеки път с изказванията си,
лицето ген. Атанасов и компания, привличаха внимание към проекти, които вече се
осъщетвяваха или проекти, които предстояха.
Констатациите са плод на няколкомесечни обективни наблюдения и анализ и не се
дължат на обичайната ни професионална мнителност и предпазливост. Тези изводи
се потвърждават от резултатите от дейността на Атанасов и групичката около
него, чийто единствен принос към Украйна се явяват онези прословути 100
(сто) чифта термо-чорапи, дарени от народния представител Мирчев в едно
украинско село.
За да разберем действията и мотивите на Атанасов,
самолансирал се като отявлен евроатлантик, ще бъде необходимо да запълним някои празнини в биографията му. Правим
го със съзнание, че и ние нарушаваме професионалната етика. Считаме го
обаче за необходимо, тъй като "явления" като Атанасов са емблематични за
прехода и основна причина за неуспеха на този преход. Не е възможно да се
гради бъдеще с лица с миналото на Атанас Атанасов, който продължава да замъглява
политическото пространство и да не оставя възможности за развитието на образовани действително прозападни политици.
Атанас Атанасов е син на Петър Атанасов. Бащата е бивш сътрудник на ОУ на МВР-Русе-ДС – II главно управление. Преведено на обикновен език,
бащата на Атанасов е сътрудник в Областната служба на II главно управление към Комитета за държавна сигурност (ДС) в Русе. След
неособено успешните оценки от обученито в техникума по ЖП транспорт в
Русе, Атанас Атанасов се оказва с минимални шансове да влезе в университет. Обръща се към баща си, който моли за помощ ръководещия го офицер от II главно управление на ДС
(ОУ Русе) Марин Н., с чието съдействие младият Атанас Атанасов влезе в СУ "Климент
Охридски" по партийна линия (чрез квотата на БКП).
"Малкият Атанасов", както го зове първият му ръководител, на свой ред подписва декларация за сътрудничество и се
доказва като "особено активен през студентските си години". След
завършването следва известния житейски път – съдия и прокурор в
комунистическата правораздавателна система и директор на районната дирекция на
Министерството на вътрешните работи в Разград, но вече след Десети ноември 1989. От престараване в Разград били констатирани като вицове комични случаи с "малкия Атанасов". Емблематичен
е опитът му да провери на пост заспал служител на МВР и да му вземе оръжието за
назидание. Полицаят се буди и нанася побой над директора си, тъй като не го
разпознал в тъмното. Случаят е потулен пак с вездесъщата помощ на II главно управление на ДС (вече НСС). Част от делата на баща и син Атанасови са унищожени
още при първата вълна за прочистване на архивите в периода 1989-1992. Остатъците
от материалите за себе си и за баща си "малкият Атанасов" се опитва да доунищожи в периода, когато е назначен пак по партийна линия в ръководството на Националната
служба за сигурност (наследник на II главно на ДС и сегашен ДАНС).
Може би че не го знае, Атанасов не е успял да заличи
всички следи за активното си сътрудничество с ДС. Този неуспех е нормален.
Все пак никога не е бил оперативен служител. Факт е, че основните дела
(личното и работното) са ликвидирани, което е гаранция за успешното преминаване
през проверките до момента. Тук,
разбира се, Атанасов не е изключение. Много дела от ДС и Разузнавателното управление при ГЩ бяха унищожени, принадлежността на много агенти към службите на НРБ скрита. Но никой от "скритите" не се отличава с
такава наглост да се представя като радетел на
ценности, срещу които се борил заедно с баща си. Никой
от “скритите” не се прави на толкова яростен противник на комунистическия режим, на
който дължи всичко.
Отделна любопитна глава представляват игрите
на Атанасов с разузнавателните служби на САЩ и Великобритания, които бързо губят интерес към "малкия Атанасов" поради доказаната му негодност и
нелоялност. Той
обаче успява и до ден днешен да се хареса на политическите секции в някои
западни посолства основно с правилната си риторика. На дела обаче Атанасов
няма принос и реализация за нито един реален прозападен проект. Нито един… Възникват много въпроси обаче. Като например: В чий интерес
е цялостната дейност на един от най-успешно прикрилите се, оцелели до днес ревностни сътрудници по наследство във II главно управление на ДС? Бележка: Офицерът Марин Н. е в добро здраве, както и неколцина все още живи свидетели на развитието на Атанас Петров Атанасов. По–нататъшните ни действия ще са в пряко отношение с действията на господин
(другаря) Атанас Петров Атанасов.
Предлагаме за начало да приключи с ролята (т.е. с прикритието си) на прозападен, проатлантически,
проамерикански и пр. радетел на евроатлантическата ориентация на
България. Освен ако не даде по-логично и по-битово обяснение за действията си.
Като например, че това му е хранителната среда, той с тази роля се препитава. Ще
го разберем. С хора работим и разбираме от мотивация.
Предлагаме също така да приключва и с ролята на
експерт по национална и други видове сигурност. Лицето е доказано
некомпетентно, дразнещо и вредно в тази роля. Всичко зависи от Атанасов. Както тогава… Преди да
влезе в Софийския университет. Изборът бил – да учи или да подпише декларация за сътрудничество с Второ главно
управление на Държавна сигурност и да стане студент с квотата на БКП…
Миналото не можеш да го изтръгнеш ей така, все едно си сменяш костюма. То живее у нас като урок и поука, че плъховете от романа "Чумата" на Албер Камю няма как да си идат и всеки щастлив град в този свят завинаги остава застрашен от Чумата, която някой ден пак ще се събуди от всеобщото ни нехайство и глупост. – Аноним (1947)
Тази планета си има, по-точно, имаше един проблем – почти всички хора, живеещи тук, в голяма част от мизерния си животец се усещаха нещастни. Много бяха предложенията за разрешаването на проблема, само че повечето се отнасяха до движението на едни зелени късчета хартия... Проблемът си оставаше нерешен и мнозина се усещаха зле, повечето от тях, отвратително зле, включително, онези с електронните часовници. – Дъглас Адамс (1952-2001)*
3 mar. 2011
ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ
АПОСТОЛИ НА ДЕМОКРАЦИЯТА
Апостол № 4
Георги Коритаров (1959-2021)
Докато учи в Софийския университет, станал сътрудник на Държавна сигурност. Твърди, че с шантаж са го изнудили да заработи за тайните служби, като открили, че ползвал фалшив документ да отърве военна служба. Агент на VI главно управление в Държавна сигурност (гестапо на БКП) служил десет години под псевдонима Алберт, защото си падал по г-н Айнщайн. Ползвал английски, руски, полски, китайски, албански, сръбски, хърватски. След славния за управляващите партайци на БКП и казионното БЗНС Десети ноември 1989 г. и от създаване на печатния орган софийския вестник "Демокрация" служи на Истината, Щастието и Демокрацията. Журналистиката, отбелязва скромно, е вдъхновение в живота му. Истината и само Истината, светата Истина, и нищо друго освен Любовта.
Апостол № 5
Данаил Кирилов (1970)
По мощни свои вътрешни убеждения в далечната 1997 г. се записал за член на БСП, така че при управлението на НДСВ е назначен за шеф в кабинета на вицепремиера Костадин Паскалев (от БСП) и от 2003 до 2009 г. е общински съветник в София, естествено като праведен член на БСП. Уви, след парламентарните избори, когато пребоядисаните и обновените губят отново по дълбоки вътрешни убеждения, изприпкал да се запише за член на новата политическа партия ГЕРБ, и нормално тутакси се оказва областен управител на "фупафа София". Обаятелен, ерудиран оратор, депутат в XLIII и XLIV Народно събрание, г-н Данаил Кирилов – председател на Комисията по правни въпроси в Народното събрание, е ярък борец за европейски духовни ценности,щастие, мир и радост в Евросъюза и по всички земни кълбета.
Апостол № 6
Валери Симеонов (1955)
Биг-предприемач, политик, мажоритарен собственик на ТВ СКАТ, съпредседател на политическа коалиция Обединени патриоти, бивш вицепремиер по икономическата и демографската политика в третото правителство на ПП ГЕРБ, шеф на КТ "Подкрепа", съосновател на СДС в Бургас на трудовите хора. Не е дип ясно кога Валери си сменя фамилното име Балевски. Вероятно това се случило подир славния Десети ноември. Бащата – др. полк. Симеон Балевски (1929) приключва с армията като зам.-командир по политическата част на полка в Попово. През 2011 г. на местните избори в същото Попово г-н полковникът е в листата на БКП (Партия на родните комунисти), когато в бургаския вестник "Десант" – собственост на Валери, публикува жарки материали, в които демонстрира мощни комунистически убеждения.
Апостол № 7
Волен Сидеров (1956)
Политик, журналист, лидер на Политическа партия "Атака". Злостна политическа персона, народен представител от 11 юли 2005 г. И като депутат милият е осъден за хулиганство по пет дела. Шило в торба не стои, уви! Не ходил войник, че бил кофти със зрението. При аномалия от над 10 диоптъра на двете очи донаборната комисия отбелязва "негоден за казарма, годен за прехрана", което ще да рече, че вижда до пет метра, колкото да се ориентира къде е храната. Мистерия е как няколко години, след като отървал редовна военна служба в Българската армия, се оказва професионален фотограф, с този род тежко късогледство реално би трябвало да е сляп като къртица. През 1989 г. г-н Волен се записал за член на Комитет 273 и Екогласност, участва и в Независимото дружество за защита правата на човека, по-късно вече е член на СДС. В зората на 1990-те години е главен редактор на вестник "Демокрация". После зарязва СДС и вестника им, за да го назначат на длъжност зам.-главен редактор във вестник "Монитор". Пак по онова време, бе и прес-аташе на близката до Мултигруп и Газпром компания "Овергаз". Приет за студент през учебната 2002-2003 г., приключва годината с две шестици и четворка, така че някой си професор Тотев бил шокиран от знанията му в сферата на Свещеното писание (Библията). Тогава окриленият Сидеров записва четиригодишно обучение, обаче – след като отслужил в обоза на Армията, парясал и теологията, за да се посвети на политиката с голямо П.
2003 г. се кандидатира за кмет на София. 2005 г. пробва да регистрира партия с име от предаването по телевизия СКАТ. 2006 г. е кандидат-президент! Емен-емен, ще стъпи на политическия Еверест. 2011 г. На 27 май в Народното събрание ПП "Атака" е обявена от останалите партии в Парламента като "опасна за управлението на страната". 2013 г. На митинга за Националния празник 3 март обявява: "Ето, аз съм пред вас – оня същият, върху когото продажни медии сипеха хули и ме изобразяваха с пречупен кръст на ръкава, а пък аз винаги съм носел само православен кръст на шията си! Той е моят медальон, не съм носил нещо друго!"
За геройствата и склонността да се изживява ту като Васил Левски, ту като Христо Ботев, за циркаджилъците чрез кавги, побоища, обиколки из полунощна София с яки момци съмишленици, за крясъците: "Бойко-о, курво! Бойко, курво!" и прегръдките с ужасно ненавистния плашлив Бойко Борисов, за етюдите в Народното събраниие, в пътническия аероплан, в ресторанта с Негово превъзходителство посланика на САЩ или дискусиите на ямболския мачо с глупавите студентки пред НАТФИЗ и акциите по улиците на нощна София не става дума. Просто, бурен политически пубертет и туй то!
Апостол № 8
Антон Тодоров (1966)
След документално доказани разкрития за знакови подир славната 1989 г. образи на ярки доносници на VI управление на Държавна сигурност, като "затворник № 1" Янко Янков - Вельовски (1944-2023), или политици, като Меглена Кунева (1957), Иван Костов (1949), Иво Прокопиев (1971), Татяна Дончева (1960), Росен Плевнелиев (1964), Цветан Цветанов (1965), Бойко Борисов (1959), най-вероятно преживял вътрешен катарзис, се оказа неочаквано любим депутат на водещия тандем в ПП ГЕРБ – "Вържи попа, да ти е мирно селото!" не е случайно измислена мъдрост. На всеки доктор в медицината е познат феномена. Случва се лекарят да прихване от болестта, с която е тръгнал да се бори. А римската сентенция гласи: "За такъв като Антон – или добро, или нищо!"
Апостол № 9
Тома Биков (1980)
Завършил актьорство, обаче е магистър по политология. През периода 2002-2005 г. е актьор от Старозагорския театър. През периода 2006-2010 г. – автор на политически коментари. През 2008 г. – редактор в сутрешния блок на БНТ, после – тв-водещ. През 2009 г. става известен с "Досието на Доган", през 2014 г. – с книгата "Другата история на България – 157 модерни апокрифа", в 2019 г. – с изследването "Политически кризи и служебни правителства". През 2010-2012 г. е главен редактор на сайта glasove.com.
От 2012 г. нататък се посвещава на политическото поприще – съучредител е и член в Управата на ДБГ (Движение България на гражданите) на Меглена Кунева – снаха на бившия министър и секретар на ЦК на БКП Иван Пръмов. След неуспеха на ДБГ през 2013 г. участва в учредяването на Реформаторския блок. След изборите за евро-парламент през 2014 г. самоотвержено напуска Дясно-центристката коалиция, но пък влиза в управата на новия Институт за дясна политика. След предсрочните избори за парламент през 2014 г. работи за коалиция на Реформаторския блок и ПП ГЕРБ. При второто правителство на ПП ГЕРБ е съветник в Министерския съвет към екипа по коалиционна политика и държавната администрация и министърката на МВР Румяна Бъчварова (1959), където отговоря вече за коалиционната политика на ПП ГЕРБ. След предсрочните парламентарни избори през 2017 г. е депутат на ГЕРБ приXLIV Народно събрание. И така, от цвят на цвят като пеперуда лекокрила, най-сетне се озовава сред гласовитите оратори на Парламента, наред с обаятелните господа – поета на огнените гриви Спас Гърневски, буфо-синхрониста Данаил Кирилов и български наш Цицерон Антон Тодоров, всички в плен на най-новата си любов партията на ренегатите ГЕРБ.
От хард-седесар Костовист първо се озовава в управата на ДБГ на Меглена Кунева. От онзи период в поучителната му животопис е откровението: "Борисов няма изход – или още един мандат премиер, или да е силно разследван... Има шанс да е първият премиер, който ще лежи в затвора. По честен път няма начин ГЕРБ да печелят втори мандат. Ако това стане, изборът ще е с фалшификация, това ще доведе до същинска революция..." И втора запомняща се риторическа изява. От май 2013 г., като водач от листата на ДБГ в Бургас: "Ако бъда избран за депутат, ще бъда един от хората, които ще инициират (предизвикат, на български, бел.м., tisss) проверка в парламента върху цялостната дейност на Цветанов като вътрешен министър... Изобщо няма да се спра, докато не видя този човек осъден за всичките престъпления, които е извършил през последните четири години. Случаите са стотици. Веднъж завинаги ще да покажем, че след всяка злоупотреба с власт ще има справедливост…"
Трети фрагмент от творчеството, с което актьорът Тома Биков ще остане в аналите на Родната история: "Борисов не е диктатор. Той е карикатура на диктатор. Второто е не по-малко вредно. Бойко Борисов толкова си повярвал, та забравил кой е и откъде иде. По-лошо е, че взехме да забравяме. Ще направя каквото зависи от мен Борисов да не е никога повече в креслото на министър-председател".
Житейският път на старозагорския политолог в националния ни театър Тома Биков е образец, по който някой смел съвременен Алеко Константинов би могъл да напише книга "Пътеводител на политическия стопаджия". И да се изучава в училищата.
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.png)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)