ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1672.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1672.)

   Сред перфидните форми на унижение е да те мислят за наивен и глупав, след като мълчаливо си възприел кощунствата им. Но те не разбират нацията ни, защото са се пръкнали като хищни плевели в плодна нива. А нивата помни. – Аноним (1947)

  11 mar. 2023

ЕТИКА НА ДОСТОЙНСТВОТО 

БЪДИ БЛАГОСЛОВЕН

Не знам какво при мене го довлече
облечен в кърпен агнешки кожух,
под него – с поразвлечено елече
и погледът в очите – жар и студ.

Очите му като свредла въртяха,
направо ме пробиваха без жал,
ала усещах го, отвътре плахо
опечален човек се беше сврял.

Не бъбрехме, сами на празна маса,
а бяхме всъщност в онзи ресторант,
наречен "Златна круша", многогласа,
компанията грачеше край нас,

разливаха се халбите със пиво
и пак за футбол, вино и жени
ечаха гласовете там свадливо,
а с този Тодор* бяхме тъй сами!

От Белене беглец и нелегален,
у мой роднина в старото мазе
живял бе месец мрачен и отчаян
дотам, че тръгнал нощем да снове,

не точно да краде – да се разходи,
и ето го, рискуваше напук
на всички, дето празнично и подло
го мислеха за прост и малко луд.

Познавам доста разни-безобразни
все Тодоровци, лети по калъп**,
и само този, вместо да ме дразни,
усещам в себе си ужасно скъп –

къде ли е сега, какво ли прави
на днешното сред мътния порой,
не знам защо, но ето, оттогава
с очите, вбити в мен, остава той.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited on 19 dec. 2024

_____
* Опитал да избяга от концлагера край Белене, като преплува Дунава и се укрие в Румъния. Усеща го охраната. Пазачите стрелят с калашниците откоси наоколо му, принудили го да се върне от средата на реката. Като доплувал на плиткото, насъскали лагерните немски овчарки. Песовете отпрали мръвки от гърба му, от раменете, толкова жестоко беше нахапан. Видях белезите му у Петър Йолтов, чиято жена беше братовчедка ми Нина (1942-1988), в мазето, където се криеше; къща току зад "Тримонциум" – ресторанта на някогашните тузове, баровци и луксозни курви на Пловдив. Става то през далечната 1976 г. По този повод казал бях на Пепо, че именно Тодор е истинският Герой на нашето време. Пепо споменал това на Катя Паскалева, с която по онова време им се кръстосваха пътеките. Нашумялата около филма "Козият рог" актриса рекла: Който ти го е казал, трябва да е умен човек.

Месец по-късно Тодор го закопчаха. Вмъкнал се в магазинчето за цветя и венци сред пазара зад католишката катедрала "Св. Лудвиг" в Пловдив. С пари от чекмеджето купил шише ракия и се накъркал. Седнал по чорапи на тротоара, заспал. На утрото милиционерите го откриват, били развеселени от факта, че си събул обувките и прилежно ги подредил пред вратата на магазинчето, сякаш си е у дома.

** Името (от гръцки) съответства на българското собствено име Божидар. 

На снимката горе е руският актьор Евгений Дворжецкий (1960-1999), известен с ролята си във филма "Бяг". На снимката долу: моето кътче в редакцията на младежкия вестник "Комс. искра". Бел.м., tisss.