ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1461.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1461.) 

  Миналото не можеш да изтръгнеш ей така, все едно си сменяш костюма. То живее у нас за урок и поука, че плъховете от романа "Чумата" на Албер Камю не могат просто да си отидат, че всеки щастлив град на света завинаги си остава застрашен от чумата, която пак ще се събуди от всеобщото наше нехайство и глупост. – Аноним (1947)

  3 mar. 2011 

 Някъде далеч в неотбелязания на картата затънтен, рядко посещаван край на западния спирален клон на Галактиката се намира дребно, с нищо незабележително жълто слънце. Около това слънце, на разстояние приблизително деветдесет и два милиона мили, обикаля съвсем незначителна малка синьозелена планета, чиито обитатели – произлезли от маймуната форми на живот, са така изумително изостанали, че все още смятат електронния часовник за доста хитроумно изобретение.

  Тази планета има, или по-точно, имаше един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се усещаха нещастни. Много бяха предложенията за решаването на този проблем, но повечето се отнасяха до движението на едни зелени късчета хартия. И това е много странно, защото, общо взето, тези зелени късчета хартия съвсем не бяха нещастни.

  И така, проблемът си оставаше нерешен – мнозина се чувстваха кофти, а повечето от тях – даже отвратително, включително и онези с електронните часовници...*

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ (1.)

Апостол на демокрацията № 1

 Георги Коритаров (1959-2021)

  Докато учи в Софийския университет, той вече е сътрудник на Държавна сигурност. Разказва, че когато открили как ползвал фалшив документ, за да се отърве от военна служба, онези ми ти изверги с шантаж го изнудили да работи за тайнствените служби. Бивш агент на Шесто главно управление в Държавна сигурност, демек: Авакум Захов в родното Гестапо (политическа тайна полиция на другаря Тодор Живков), в течение на десет години под псевдонима Алберт. Ползва руски, китайски, албански, сръбски, хърватски, полски и вражеския енглиш ланглиш. След славния лично за него и рояка бивши доносници Десети ноември, от създаването на вестник "Демокрация" до днес служи на истината, демокрацията и щастието по света. Журналистиката, твърди той, му е вдъхновение в живота. Мир на праха му! De mortius aut bene, aut nihil.** 

Апостол на демокрацията № 2

Данаил Кирилов (1970)

  По мощни вътрешни убеждения през 1997 г., в разцвета на младостта си става член на БСП, така че логично при управлението на НДСВ го назначават за шеф на кабинета на вицепремиера Костадин Паскалев от БСП, и от 2003 до 2009 г. е общински съветник в София, като член на БСП. Уви, след парламентарните избори, пак по изключително дълбоки вътрешни убеждения става член на партията ГЕРБ. Оттам тутакси се оказва областен управител на София. Обаятелен оратор с великото умение чрез куп лафове да не кажеш нищо, депутат в XLIII и XLIV Народно събрание, г-н Данаил Кирилов, като председател на Комисията по правни въпроси в Народното събрание, е ярък радетел за европейските духовни ценности и красиво се стреми да ни приобщи към Европа.

Апостол на демокрацията № 3

Валери Симеонов (1955)

  Биг предприемач, политик, мажоритарен собственик на ТВ СКАТ, съпредседател на политическа коалиция Обединени патриоти, бивш вицепремиер по икономическата и демографската политика в третото правителство на ГЕРБ, хем лидер на КТ Подкрепа, съосновател на СДС – Бургас. Но не е дип ясно кога Валери си сменя фамилното име Балевски. Вероятно се е случило след славния Десети ноември. Баща му, полковник Симеон Балевски (1929) приключва трудовия си стаж като ЗКПЧ (заместник-командир по политическата част) на полка в Попово. През 2011 г. на местните избори в същото това Попово полковникът е в листата на БКП (Партия на българските комунисти), като в бургаския местен вестник "Десант" – собственост на сина Валери, публикува жарки материали, в които демонстрира железобетонните си комунистически убеждения.

Апостол на демокрацията № 4

Волен Сидеров (1956)

  Политик и журналист, лидер на ПП "Атака". Народен представител от 11 юли 2005 г. Като депутат, осъден за хулиганство по пет дела. Не ходил войник, че бил кофти със зрението. При аномалия (10 диоптъра на двете очи), донаборната комисия отбелязва "негоден за казарма, но годен за прехраната", което ще рече: "вижда доколкото да се ориентира къде й храната". Мистерия е как едвам няколко години, след като отървал редовната военна служба в Българската армия, се оказва професионален фотограф с това ужасно късогледство. Реално погледнато, би трябвало да е сляп като къртица.

  През 1989 г. е член на Комитет 273 и Екогласност, член на "Независимото дружество за защита правата на човека". После – член на СДС. В зората на 1990-те е гл. редактор на вестник "Демокрация". Ама зарязва седесарите и вестника им, че да го назначат на длъжността зам.-главен редактор на вестник "Монитор". По онова време, шушукат, е и пресаташе на тясно обвързаната с Мултигруп и Газпром компания Овергаз... Студент през учебната 2002-2003 г., приключва с две шестици и четворка. Някой си професор Тотев е шокиран от познанията му в сферата на Бог и Светото писание, и окриленият Сидеров веднага сменя попрището, като записва четиригодишно обучение. Уви, след Армията, парясал и Теологията, само за да се посвети на Политиката с голямото "П". Ето бляскавия му път нагоре!

  2003 г. се кандидатира за кмет на София.
  2005 г. опитва да регистрира партия с име от предаването по ТВ СКАТ.
  2006 г. е кандидат-президент! Емен-емен, и ще кацне на политическия връх Еверест.
  2011 г. На 27 май официално, най-тържествено при пълно единогласие в Народното събрание, партията му е обявена за "опасна за управлението на страната".
  2013 г. На митинг в чест на Трети март обявява: "Ето, аз съм пред вас, онзи същият, върху когото продажни медии сипеха хули и ме изобразяваха с пречупения кръст на ръкава, пък аз винаги съм носел само православния кръст на моята шия! Той е моят медальон и не съм носил нещо друго!"

  За геройствата и склонността да се изживява ту като Васил Левски, ту като Ботев, за циркаджилъците: кавги, крясък, побоища, обиколки в центъра на нощна София с ячки съмишленици, за жарките подвиквания "Бойко-о-о, курво!" и прегръдките със същия ненавистен Бойко, за сцените му в парламента, в аероплана или ресторанта с Негова чест господин посланика на САЩ, после и със студентите в сградата на ВИТИЗ, а и по улиците на София, тук изобщо не става дума.

Апостол на демокрацията № 5

Антон Тодоров (1966)

  След документално доказани разкрития за знакови след славната 1989 г. образи на доносници на Шесто управление на Държавна сигурност, като "затворника № 1" Янко Янков, или политици, като г-жа Меглена Кунева, Иван Костов, Иво Прокопиев, Татяна Дончева, Росен Плевнелиев, Цветан Цветанов и Бойко Борисов, вероятно преживял своя дълбок вътрешен душевен катарзис, Антон се оказа неочаквано любим депутат на водещия тандем в ГЕРБ: "Вържи попа, да ти е мирно селото", нали! При медиците е познат феноменът – разболял се от болестта, която лекува... Безпощадната римска сентенция гласи: "За мъртвия или добро, или нищо!"

Апостол на демокрацията № 6

Тома Биков (1980)

  Завършил е актьорство, но е и магистър по политология. През 2002-2005 г. е актьор в Старозагорския театър. 2006-2010 г. – автор на политически коментари. През 2008 г. – редактор в сутрешния блок на БНТ, после – тв-водещ. През 2009 г. става известен с книгата си "Досието на Доган". През 2014 г. нашумява с книгата "Другата история на България – 157 модерни апокрифа". През 2019 г. – с книгата "Политическите кризи и служебни правителства". През 2010-2012 г. е главен редактор на сайта glasove.com.

  И така, от цвят на цвят, като пеперуда лекокрила, най-сетне се оказва сред гневните оратори в нашето Народно събрание, редом до обаятелните Спас Гърневски, Данаил Кирилов и Антон Тодоров, запленени всинца от най-новата си любов: партията ГЕРБ.

  От хард-седесар костовист се озовава в управата на ДБ на г-жа Меглена Кунева. От онзи период в превъзходната животопис е откровението му: "Борисов няма изход – или още един мандат премиер или да бъде силно разследван. Има шанс да е първият премиер, който ще лежи в затвора. По честен път няма начин ГЕРБ да спечелят втори мандат. Ако това стане, изборът ще е с фалшификация и това ще доведе до същинска революция..." И втора ярка, запомняща се в Историята риторична изява...

  Май 2013, като водач от листата на ДБГ*** в Бургас: "Ако ме изберат за депутат, ще бъда един от хората, които ще инициират проверка в Парламента върху цялостната дейност на Цветанов като вътрешен министър. Няма да се спра, докато не видя този човек осъден за всички престъпления, които е извършил последните четири години. Случаите са стотици. Веднъж завинаги нека да покажем, че след всяка злоупотреба с власт ще има справедливост…"

  Трети фрагмент из огненото му творчество, с който може би ще остане в аналите на Световната история: "Борисов не е диктатор. Той е карикатура на диктатор. Второто не е по-малко вредно. Този човек толкова си е повярвал, че е забравил кой е и откъде идва. По-лошото е, че ние започваме да забравяме... Аз ще направя каквото зависи от мен, Борисов да не е никога повече в креслото на министър-председател".

  Биографията на "артиста-политолог" Тома Биков е образец, чрез който съвременен Алеко Константинов би могъл да напише чудесна сага със заглавие "Пътеводител на политическия стопаджия". Следва възходът на още мнозина братя по слава.

  Следва

Пловдив – гнездо на пошлост и култура

Plovdiv, edited on 19 dec. 2023

Илюстрации:

 - Магистралките в политиката****.

- Колаж, разбира се! Но пък готин.

–––

* https://chitanka.info/text/186-pytevoditel-na-galakticheskija-stopadzhi 

** Вж. https://ladyzone.bg/ladyzone-inside/zashto-izpolzvame-greshno-izraza-za-martvite-ili-dobro-ili-nishto.html

*** През декември 2011 г. г-жа Кунева с още 13 души учредява сдружение "България на гражданите". Цел на сдружението е "да инициира и активно да участва в дебатите за формулиране на националната кауза и националните приоритети на България". На 1 юли 2012 г. Кунева учредява партия "Движение България на гражданите", която се определя като дясна партия. 

**** За разлика от нахлулите на политическия връх хубави хора с борческа биография, момичетата край магистралата честно си изкарват прехраната, зъзнат по Коледните празници и Нова година, рискуват си здравето и живота, с тях се гаврят, тях ги експлоатират тарикати като Ванко 1, трошат им костите, ако не доставят на сутеньора кяра за тартора на групата, когото пък го защитава някой важен мъж в "чистата и свята република", блян на Апостола Левски, който виси във вид на килимче или фотос зад гърба на всяка важна особа в днешна България. Бел.м.,tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1460.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1460.) 

  Идва преди време съсед – и без да го каня, ми се изповядва, че се чувствал гузен пред съпругата, задето й изневерява с вдовицата, която живее с двете си дечица. И му казвам: "Жена ти, разбирам от приказките ти, те отписала. Вместо да ми хленчиш, запомни от мен: Където Любов царува, всичко друго е срещу Бог". – Аноним (1947)

  2 fev. 2013

ОТ ДЪРЗОСТТА СИ ОКРИЛЕН

От дързостта си здраво окрилен,
макар и ловко да забавям крачка,
не станах по-добър, ни по-смирен,
по-ненаситен виждам се, обаче.

На бесовете цял подвластен съм,
дори събрал се в бобена шушулка –
животът ми се връща като сън
от гроба ми към бебешката люлка.

Навярно знаеш – времето тече
отзад-напред, щом превалим средата:
смущава ни откритието, че
усещаме тепърва същината.

От перушинка на врабче по-лек,
каквато да е крайната присъда –
прощавай, ала просто съм човек
и друг едва ли бих могъл да бъда.

Не съм дошъл, за да те утеша,
че още уча думите да сричат,
но трепне ли заспалата душа,
за мен си пак любимото момиче.

Пловдив – гнездо на пошлостта и културата

Plovdiv, edited on 18 dec. 2023

Илюстрации:
- Любовта подминава тънките сметки.
- Пловдив понякога напомня сметище.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1459.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1459.) 

  Ще се обърна предварително с молба към читателя: нека да не ме обвинява, ако не изложа изчерпателно едно по едно всичките им дела, а ги посъкратя - защото не пиша историческо съчинение, а животопис, и защото не непременно в най-великите дела се разкрива добродетелта или порочна нечия натура. В нещо дребно, в незначителна уж фраза или шегичка човешкият характер често се проявява далече по-ясно, отколкото в кърваво сражение, в сблъсъка между огромни армии и обсади. Както живописците, например, улавят характера по чертите на лицето, по израза на очите, без да обръщат внимание върху останалите части на тялото, така и на мене нека да ми се позволи да наблюдавам по-скоро изявите на душата, та чрез тях да пресъздам живота, какъвто е бил, а подвизите оставя на други автори. – Плутарх*, из "Животопис на Александър Македонски"

  7 uli 2004

КНИГАТА (2.)

  Печатарят-поет-кмет-общественик и пр. Тодор Чонов от село Рогош ми разправи как бизнесът работи баш по американски, в случая с познат нему бизнесмен – собственик на бензиностанция. Пуснал за продан бензина на доста занижена цена, като разчитал да му нарасне клиентелата, обаче се получил обратният ефект: клиентите престанали да зареждат от бензиностанцията му, понеже решили: щом продава евтино, менте ще да е горивото, шашма, нещо нередно при дизела и при бензина. По тази логика, която и съседът Митко Йовчев, и колеги сред колегите ми учители ми внушаваха, че цената за вложения труд и материали от моя страна надвишава 25 (двайсет и пет) лв. реално за един екземпляр, и пред фиксираната в редакторското каре цифра 9,90 лв. добавих единица, и стана "престижното" 19,90 лв. за екземпляр от книгата ми "Историйките на ученика Ламски". 

  "Не всеки да може да си я купи! – акъл ми дава Чонов. – Щом книгата ти е добра, и цената трябва да съответства; така ще буди интерес у клиента". Спомних си картина, за която пловдивският живописец Пламен Желязков (1947) – приятел от детските ми години, определил цена 270 щатски долара, и въпреки че галеристката му горещо го увещавала, не смъкнал нито цент. След три месеца опити Пламен да смъкне цената, младо семейство платило за платното му. Настоявали да се видят с художника и при срещата дамата рекла: "Ограничихме си битовите разходи само за да си позволим да купим картината. Сега сме убедени, че щом не склонихте да намалите цената й, значи заслужава вложените пари. Благодарим за щастието да имаме вашата картина!" Баш по американски. Когато мога да ти смъкна кожата, що да не изкяря от мерака ти! Че се и гордее търговецът му с търговец, за когото всичко се свежда до пари, или както се изцепил легендарния чикагски гангстер Ал Капоне: "Което не се купува с пари, купува се с много пари! Всичко си има цена, тъй че не става дума само за някаква си картина.

  2 uli 2004 

  Приключихме работата по книжното тяло. Огледалните отпечатъци за отливките са готови, отпечатани на моя принтер, а паусите** от тях са у Тодор-Чонови. Предстои да се правят плаки от паусите, а това, според Чонов, щяло да стане в Пазарджик, където имало устройство за автоматичното сканиране. "Ще гледам до 20 юли книгата ти да е готова". Надвечер с печатаря се отбихме у Емил*** и побъбрихме в Емиловата светая светих, в мазенцето, където Емил си е устроил кът за писане, от пода до ниския таван замляно с книги. Емил спомена, че и той се навива на свои разноски да си поръча при Чонов сборник разкази. Според печатаря-поет, общественик, зарзаватчия, екс-кмет на Стария град и уважавана личност в Пловдив, за 150 готови екземпляра 45-грамовата вестникарска хартия ще да струва към двеста лева, а ако била финландска офсетова хартия от 70 г/кв.м, както настоявах, цената за такъв тираж на книгата ми била 500 лв. "Моят кяр от книгата ти – муси ми се – е 260 лева. Никакъв кяр не е това, ако искаш да знаеш! В Интернет има таблици за цена на работата, която ти върша. Направи справка да се убедиш каква отстъпка ти правя!" Само за изваждането на плаките в Пазарджик били нужни 100 лв., които естествено ги няма в момента. Дебелината при гръбчето на корицата бяхме се разбрали да е 25 mm; снощи, докато киснем в мазенцето на Емил, печатарят-зарзаватчия отсече: "А бе-е, 20-23 mm ще е"; което – вече проумявам, идва от разликата в грамажа и обема на хартията. Бая по-тънки ще са листовете от онова, което вече уговорих с него.**** Работата излезе афиф: книгата ми ще сивее, няма да е с онзи празничен вид, както въодушевен си бях мечтал. Но какво да се прави, такъв е животът! "Суров е животът, момчета!" – тържествува фатмакът от вица за казармата.

  Оставих си журналистическата карта за СБЖ***** при Георги Найденов, плюс 12 лв. за членския внос. Тези дни Денчо Владимиров някой си, като ходел при управата на СБЖ в София, щял да уреди възстановяването на членството ми в СБЖ. И това беше възелче за развързване преди появата на книгата ми за продан. Като ме тупа ухилен по гърба, Найденов (1945) пред Денчо ей така се изрази: "Ще гарантирам за Жоро, че е бил дискриминиран от оная власт, няма проблем да му подновят членството в СБЖ". Думата "дискриминиран", ми направи впечатление, видя ми се представителна, та и пресилена, па се замислих: Наистина ли партайците са ме дискриминирали, що ли да не потърся връзка с г-н проф. Михаил Неделчев (1942) да ме включи в онзи Списък на дисидентите, да ме впише сред Активните борци срещу комунизма и прочие. Все кяр ще има в тази далавера, без майтап!******

  Седемнайсет лева са ми дълговете за месеца: 10 лв. заем от съседа Митко Йовчев, 20 лв. – от училищната касиерка изкрънкани, и 40 – от съседката: 73-годишната Стела Данева. Не съм си платил за тока, водата и домашния телефон от миналия месец. Бях у Чонови в селото Рогош, когато Вера, по-голямата от двете ми щерки, ми звънна по джиесемчето: "Тате, обаждам се да ти се похваля. Взех си държавния изпит с "Много добър", но ме е яд, защото според мен заслужавах шестица". Рекох й: Браво, тати! Ей тъй делово си общувам с дъщерите само при изключителен повод за радост; инак, за болести или тревоги си мълчим, крием. Голям ден ми е днес. Приключих работата по текста; оттук-насетне всичко по отпечатването и свезката зависи от г-н зарзаватчията.

  4 uli 2004 

  За цената на "Ламски". И досега не съм убеден двайсет лева не е ли отстъпление от първоначалната ми идея, че това е книга за обеднелия българин. Че кой ли ще я купи при такава цена! Сто и петдесет екземпляра мижав тираж може да означава само две неща: 1) Или авторът-издател финансово не е могъл да си позволи повече (каквато е истината); 2) Или книгата е предназначена изключително за ценители-библиофили, да бих могъл да си позволя този каприз – луксозно цветно издание с гланцирани твърди корици. Боже мой, кои ли ще са в опоскана България библиофилите с пари? Ето кои!

  1. Продажните лицемерни депутати в Народното събрание на Република България.
  2. Банкери, заможни бизнесмени, политици, реститути, адвокати – тарикати от сой.
  3. Интелектуалци, които биха се изкушили да прежалят някоя пара в повече за книга на неизвестен, изпълзял из дълбините посредственост провинциален натрапник.
  4. Юпита, млади нахъсани проспериращи българи, като трийсетинагодишния Ангел, син на съседа Митко, чиято месечна заплата в чужда фирма била от 3500 лв. нагоре.

  Захванах да обмислям рекламна стратегия. Да речем, страница на Ламски в Internet; достъп до парламентаристите – чрез депутат от партия "Новото време" или НДСВ; да сключа договор за ползване част от билбордовете на Кривицки: реклама по големите пловдивски булеварди, входа и изхода от града; ежегодният панаир на книгата; афиш с лика на моя 11-годишен Ламски и предизвикателен надпис на английски с иронично внушение за разхвалваните по света изсмукани из пръстите чудеса на Хари Потър, по които чудеса луднаха и мои колеги, с текст: "I like Lamsky!", демек: "Вие пощръкляхте по Хари Потър, аз си падам по Ламски!" Иде ми наум как всеки от тези 150 екземпляра на книгата може да носи уникална сигнатура и знак – успея ли да си осъществя бляна за библиофилско издание с над сто и двайсетте весели графики от книгата. Помечтах и за други неща, като да речем, превод на руски, немски, френски, испански, китайски, джигитайски, и непременно на енглиш ланглиш – езика на господарите на света. Дали който отстрани наблюдава, не е по-навътре в нещата, че книгата ми е обречена?!

  Реших, че е редно да си изясня: при евентуално допечатване, като осигуря хартия и мастила, колко ще ми струва, при допълнителен тираж 150 екз., екземпляр от книгата. Занимаваше ме и немаловажният въпрос: Кои би могли да са коментатори на книгата! Отлично знам, че има и сега у нас като при соца хергеле литературни корифеи, които за някой лев, и мазния буламач ще обявят за Книга на годината, Книга на столетието.

 5 uli 2004 

  Видях се с колегата Ангел Грънчаров (1959), пихме по бира в кръчмето "Синия кос" покрай разбития път за с. Ягодово, попитах как мога да си отворя страница в Internet, възможно ли е изобщо, какви пари ще ми струва и на кого още ще ми се наложи нещо да плащам. Носех в джоба три листа формат А4 с отпечатъци – макулатура, извадена на печатарската машина в Рогош от книгата, и Грънчаров пожела да му дам записа на дискетата с рисунките за кориците и с текста, който бях приготвил на CorelDRAW 12 с рекламна цел... Всяка седмица, през два-три дни, илюстрация от книгата в Internet би могла да се обновява, да привлича постоянен интерес с откъс от общо 120-те весели епизода на книгата. Мина ми през ума да предложа на моите бедстващи колеги да ми продават книгата срещу 25% комисионна: по пет лева за всеки пласиран екземпляр да оставят за себе си, както процедират днес търговските фирми за козметика... Така ще избягна неудобството да вървя като селски глашатай по улиците на Пловдив или да вися по спирките на градския транспорт сам със себе си и книга, която е може би най-екзотичната част в последните двайсетина години от живота ми.

  И куп още смахнати идеи ми се въртяха в ума. Случвало се е да скачам посреднощ, да запиша поредната щура идея как книгата ми да стигне до своя читател. Идеите ми набъбнаха до трийсет и три, когато изведнъж осъзнах, че една успешно реализирана на пазара при Търговците в Храма книга може да те изстреля като автор и бизнесмен високо в Космоса, но е в състояние – и то твърде вероятно за нашите условия тук, да те загроби, да те превърне в мизерен, хленчещ амбулантен нещастник, в събирач на пластмаса от контейнерите за боклук. За няколко подобни трагикомедии чувам, една от които за пловдивския автор на разкази Янко Стефов (1941). Заложил клетият Янко апартамента си срещу заем от банката на някой Левон Хампарцумян, за да си издаде книгата, пък после търсил кому да продаде дома си в пловдивския жк Тракия, докато не го изритали в чест на банката с полиция и съдия-изпълнител от дома му барабар с невястата г-жа Стефова. Някога – нахакани, дръзки филибелийски хлапаци имахме си лаф за будала, ахмак, наивник, акана балък: "Драго ми е, аз съм овчарчето Калитко!"

Пловдив – гнездо на пошлост и култура

Plovdiv, edited on 16 dec. 2023

Илюстрации:
- 1985, на лагер с художника Пламен Желязков.
- Снимка от филма на чудесния Чарли Чаплин.

___

* Плутарх (на гръцки: Πλούταρχος) – древногръцки историк, биограф, есеист и философ-платонист, е роден във видно семейство в Херонея, близо до Делфи. Неговите трудове включват Успоредни животописи и Моралия (обичаи, нрави). Известен с творбите си в Древния Рим и получава римско гражданство. Магистрат е в Херонея. Бил е посветен в мистериите на бог Аполон и е сред жреците на делфийския оракул, като задължението му било да тълкува предсказанията.

** Паус – Гладка полупрозрачна хартия, подходяща за писане, техническо чертане, рисуване и лазерен печат, т.нар. "оризова хартия".

*** Емил Калъчев (1932-2013), белетрист, драматург.

**** Седмица по-късно, на 9 юли 2004 г., от Милчо Стайков – служител във фирмата "Полиграфснаб" АД, ще науча, че хартията е на много по-ниска цена от онази, която ми обяви печатарят.

***** От 1977 г. съм в Съюза на българските журналисти, Найденов държеше връзка с управата на СБЖ в София.

Типичното парвеню проф. Михаил Неделчев (1942) 

****** https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/1998/08/15/246059_mihail_nedelchev_broi_disidentite_jelev_-_ricarite_na/ Бел.м., tisss.