ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1391.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1391.)

 Бил съм доверчив и разсеян, бил съм глупав и наивен, бил съм жесток с тарикати и малодушни навлеци, не заслужавали да им се дразня, но чувството за справедливост, наследство от майчиния ми джинс – от два заможни чорбаджийски рода: перущенския и калугеровския, клани през Април 1876, са ми ориентир да преценявам що за птица е насреща ми. – Аноним (1947)

НЕДОБРЕ ВЧЕСАНИ МИСЛИ (4.)

     11 uni 1994

    Далеч от крясъци и заклинания, чувам сърцата на влюбените.

   Мизерията на духа понякога личи и по разкоша.

   Не бъди сантиментален със себе си.

   В общност на хитреци честният минава за балама.

   Достойнството се продава веднъж и завинаги.

   Култ към личността ли? Това беше култ към безличието!

   Няма мръсни думи. Има мръсни мисли. 

   19 uni 1994 

   Меките колене вървят в комплект с твърдата ръка.

   А някои драми предизвикват злорадство у публиката.

   И безличието може да бъде съвършено.

   Цената си носят като звездичка на челото.

   На дъното на хумора е тъга.

   Колко пластично е нищожеството, когато пълзи!

   Когато водачите са овни, вълците плътно следват стадото.

   Не се предавай, може пък да ти дадат по-добра цена. 

   2 uli 1994 

   

   Бил малодушен и некадърен, ала предизвиква умиление и съчувствие у нас!

   В брътвежа на философите долавям чат-пат и по някоя реплика на боговете.

   Гладът изостря обноските.

   Давещият се в разкош не подозира какъв ад е да живееш в духовна пустиня.

   Предпочел си да те продадат вместо да те предадат. Дали са ти цена.

   Фанатизмът увенчава невежеството.

   Природата неслучайно е поставила ума над устата, стомаха и задника.

   Отсъствието на мисъл обикновено се прикрива с големи празни приказки. 

   3 uli 1994

   Когато гладът стане непоносим, много неща стават поносими.

   Тъпото е праволинейно и гладко. Има персони, които винаги са прави. Хе-хе!
   Лаят на помиярите буди заспалата съвест на селото.
   В многословието на глупака ще открием какво премълчава умният.
   Колкото по-светъл е образът, толкова по-черни сенки хвърля в нечии души.
   Талантливото ще познаем по задружния лай, който го обгражда.
   Всяка локва мечтае да окаля.
   Готови са и пътуването с асансьор да превърнат в събитие.
   Боже мой, колко сладко викат "Ура"!
   А хубаво ли ти е, когато на мен ми е хубаво?
   Късметът не спохожда кого да е. Все пак трябва да си някой.

   12 uli 1994

   

   Понякога поредица загуби следва грандиозна историческа победа, когато народът се тълпи по площадите и крещи с френетичен ентусиазъм: "Времето е наше!"

   Щастливият глухар нехае за ловците.
   Слънцето греело еднакво за всички... А онези под сянката?!

   Ти стани Слънце, пък тогава имай петна, колкото си щеш!

   17 uli 1994 

   Победите са като новите обувки. Има период, когато трябва да се свиква.
   По-лесно е да победиш, отколкото да загубиш с достойнство.
   Истината обича само себе си. Прилепчива и всеотдайна е Лъжата.

   18 uli 1994

   Слабият политик не може сам да слезе от сцената. Налага се да го изнесат.
   Страх ме е от усърдието на фанатици и всеотдайни, заели се да ме научат.

   24 uli 1994

   Възможно ли е Истината да се каже с половин уста?
   От говорене остава ли им време да мислят?
   Дали информацията не се обезличава чрез количество информация?
   Неудобно ли му е на Големия да се сражава с лилипути?
   Крещят "Победихме" най-силно онези, които цял живот ядат пердах.
   Че си жив, също е форма на успех.
   Тъпото реже жестоко.
   Истината не спи с кого да е.
   На Кьоравото племе светците му са слепци.

   25 uli 1994

   Морал и справедливост общуват ли си със закона, като са обективни?
   Пристрастен съм! Не съм машина, а човек с чувства и грешки зад гърба си.
   У демагога "народ, свобода, независимост, истина" са големи празни думи.
   Прекаленият оптимизъм води до горчиви прозрения.
   Фанатиците правят идеята отвратителна.
   И лицемерието се стреми към съвършенство. По свой си начин.

   Следва

Пловдив – гнездо на невежество и култура

Plovdiv, edited on 6 oct. 2023

Илюстрации:

- Кой на Десети ноември да си представи?!*

- Братя по оръжие, т.е. по духовни ценности.

–––

* Вж. Румен Христов: Ако Васил Терзиев бе издигнат от БСП ᐉ Новини от Fakti.bg - България | ФАКТИ.БГ

Думи на г-н Васил Терзиев (1978) – IT специалист, предприемач и кандидат за кмет на София, издигнат от ПП "Продължаваме промяната", "Демократична България", "Спаси София", "Екипът на София": "Стореното от Държавна сигурност е изключително престъпление, истински ме боли за това какво е причинено: да зачистиш 40-50 хиляди човека, да маргинализираш децата им без никаква вина. Това, което се е случило заради този репресивен апарат, за съжаление, е причина да виждаме всичките тези недъзи: криминалния преход, който ни организираха, бъдещето на децата ни, което откраднаха. Категоричен съм, че времената на ДС не бива никога да се повтарят. Това е голям грях".

Васил Терзиев

  Едва ли 45-годишният супер-успешен бизнесмен е подозирал, че 33 години след промените у нас ще му се наложи да се оправдава за своя род. Вж. Отвориха ДС капан за 12-годишния Васил, за да остане в него (не)удобно 45-годишният Терзиев (24chasa.bg) Бел.м.,tisss. 

 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1390.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1390.)

 Бил съм доверчив и разсеян, бил съм глупав и наивен, бил съм жесток с тарикати и малодушни навлеци, не заслужавали да им се дразня, но чувството за справедливост, наследство от майчиния ми джинс – от два заможни чорбаджийски рода: перущенския и калугеровския, клани през Април 1876, са ми ориентир да преценявам що за птица е насреща ми. – Аноним (1947)

НЕДОБРЕ ВЧЕСАНИ МИСЛИ (3.)

   4 uni 1994

  Народ, който не цени закона, заслужава да бъде управляван от престъпници.

  Българинът – persona non grata* в България на модерната родна дипломация. 

  На бойното поле все сме побеждавали, чудесно! Затова ли сме на този хал?

  Виж политиците ни, па помисли какви хора са ги избирали или кой невежа или враг ги назначава и с каква цел! 

  Предизборна агитация: Мижи, да те лажем!

  Да си беден, но честен, напоследък става все по-скъпо.

  В игра без правила не влизай!

  По-изгодно е разумният да се прави на глупак: "Нищо не знам, от мен не зависи".

  Културата при всички положения струва много пари. Ала още по-скъпо си плащаме заради липсата й. 

  На простия всичко му е просто. Поетът: А ти твърдиш, че всичко ти е ясно –/ дъждът валял и никнела трева./ Но мен дори и то не ми ясно/ и ти не знам разбираш ли това.**

 Държавните господа и дами кокетничат с глупака, затваряйки очи, или възползвайки се от неговото духовно невежество, му подхвърлят трохи от обилната си трапеза.

  Уважението към опонента или противника в медийното пространство не е слабост, а уважение преди всичко към себе си.

  С жабите кой воюва! Можеш ли да се погледнеш отстрани как озъбил се, настръхнал ставаш част от блатото, актьор от комедията на Глупостта?

  Знам прозрения, заплатени с раните, костите, живота и кръвта на няколко поколения поданици на Царството или граждани на Република България.

  6 uni 1994

  Слугите първи научават кой ще ни е новият господар, т.е. посланик на Биг Брадър.

  Съвестта и достойнството умират в разкош и суета.

  Диалектика: В смърдящите блата се раждат най-красивите лилии.

  Когато Империята на злото се въздига из пепелта на Световната касапница, пак там сякаш от нищото Вселенският разум предизвиква благородството и достойнството.

  Националното ни обществено съзнание боледува... За да оздравее, нужно ли е да се пусне кръв?!

  7 uni 1994

  Лихвите на нашите грехове, това са изгубените ни илюзии.

  Духовната нищета компенсира ли се с материални придобивки?

  И продажната душица лоша сабя не сече.

  Духовният аристократ и в робство, окован, хвърлен в тъмница, пак е аристократ.

  У крадливо племе светиите са крадци! И певци за идиота похвални слова леят.

  Човек истински се разкрива в поражението. 

  Всичко тече, за всичко се плаща! 

  Нещастието ражда, щастието изяжда.

  Който губи, печели познание.

  Често животът приключва с нечия чужда смърт.

  Злото движи света, Доброто го балансира.

  Как да разбера що за птици сте, като ту пеете като славеи, ту грачите като лешояди!

  Сърцето си има своите катедрално-величествени нежни мелодии, но кой ги чува?

  Деца, не ни вярвайте! Ние сме плод на други обстоятелства, опитът ни е различен.

  9 uni 1994 

  Общинските гробища на света са пълни с приключени сметки.

  Понякога се случва и тъй: Мисля, следователно – ядох до откат и сега преживям.

  Героите си отидоха по реда, сега вече сме в епохата на консуматорите.

НЯКОИ ВЪПРОСИ

  Щом ни уверяват колко много им харесваме, това не е ли влечение към екзотиката?

  Казваш: "С нарастване на годините, животът ми става все по-скъп, вече за глупости не ми се рискува". Че с каква цел и защо тогава живееш?

  Дали Правосъдието ни не е повече загрижено за живота и здравето на закоравелия престъпник, отколкото за живота на неговите жертви?

 Нормално ли е вълци да говорят за правата на овцете?

 Майките ги знаем. Въпросът ми е: Кой й разката мамата на тази доверчива нация?

 Търговци в Храма, кога смятате да отлетите при благодетелите си извън България?

 Може ли и аз да съм отговорен за съдбата на Отечеството с лимузина за сто бона и заплата от девет ведомства и комисии към парламента?

 Дали пък да не оставим тарикатите сами да изтребят мошениците?

 Като не ни остане нищо за разграбване и разпродажба за жълти стотинки, дали няма пак да се хванем за цървулите?

 Дали освен Външното министерство, и проститутките на работят за кефа, щастието и дружбата между народите?

Пловдив – гнездо на невежество и култура

Plovdiv, edited on 5 oct. 2023

Илюстрации:

- Щастливеца, час преди да го застрелят.

- Най-известният лидер в Нова България.

–––

* (лат.) Нежелано лице, което трябва моментално да напусне града или държавата. 

** От "Разминаване" на Георги Джагаров (1925-1995). Вж. и интервю със съпругата: https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/7578167 Бел.м., tisss.  

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1389.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1389.)

 Бил съм доверчив и разсеян, бил съм глупав и наивен, бил съм жесток с тарикати и малодушни навлеци, не заслужавали да им се дразня, но чувството за справедливост, наследство от майчиния ми джинс – от два заможни чорбаджийски рода: перущенския и калугеровския, клани през Април 1876, са ми ориентир да преценя кой стои насреща ми. – Аноним (1947)

НЕДОБРЕ ВЧЕСАНИ МИСЛИ (2.)

   20 maj 1994

  Кралят бил гол... Е ми, като е такава модата!

  И в брътвежа на демагогстващия философ-психолог понякога се крие плодно семе.

  2 uni 1994

  А може би са прави да твърдят, че има и ситуации, когато "изключително честен" е равнозначно на "изключително прост"?

  Ако днес възкръсне синът на калоферския даскал Ботю Петковъ, дали седесарите няма да го отлюспят, че повел четата към Балкана? Пък и баща му на Христо си пиел кайвето с османския мюдюрин (шеф на полицията) сред чаршията, което е уличаващо за член на СеДеСе.

 И най-простият си е малко умен.

 Моля, не посягайте към хубавите ябълки! Те са за свинята.

 Политическото невежество компенсираме с пространни декларации за демокрация и закани към враговете на световния прогрес и световното щастие.

 Настана време деца и внучета на най-праведните партийци комунисти да крещят по площадите "Дръжте комунистите!"

 Лозунг на модерна екологична партия: "Да обърнем най-сетне повече внимание към животното в човека!"

 Лакомията внася мека печал в партийните редици. Т.е. Какви бяхме, какви станахме!

 Щом всичко е изгубено, ценим честта и достойнството – не искат ни хляб, нито вода.

 Истинското доверие е мълчаливо.

 Религия, култура, цивилизация... Всъщност, става дума за личността и лицемерието.

 Излъганият най-добре разбира колко струва Истината.

 Ореолът (нимбата) придава завършен вид на Нейно величество Абсолютната нула.

 На стари години наперения повелителен знак (!) се превръща в кротка въпросителна.

 Лозунг в затворническата столова: "Който не работи, няма апетит!"

 Вътрешнопартиен фолклор: "Малките гадости доставят големите радости". 

 3 uni 1994

 А възможно ли е словосъчетанието "гениално тъп"?

 Не е важно как наистина е било, а как е описано! Затова и политическа задруга, която се самоуважава и смята да се задържи на власт, си наема професионални историци и политолози да актуализират историята на нацията, предвид променената конюнктура.

 Когато няма проблем, това също е проблем. Не тече ли, ручеят се превръща в блато.

 Врели-некипели, обаче овкусени, панирани и леко запържени!

 Човекът винаги има с какво да те изненада неприятно.

 Има времена, когато е достатъчно да излезеш на балкона да си изтръскаш чаршафа с бълхите, и тутакси се явява дружина възторжени юнаци, готови да те последват.

 Има и правилни грешки, уви!

 Лозунг пред гинекологичния кабинет: "Неуспехите са горивото на Прогреса".

 Когато бедният дава бакшиш, той е великодушен колкото Христос.

 Природата е величествено безразлична.

 Из менюто на човекоядците: Преди да изядат някого, хубаво го насоляват.

 Девиз на философа в пловдивската тв: "Я, колко хубаво мнение имам за себе си!"

 Големите умеят и да прощават. Дребосъкът се хвърля на месо по крачолите ти, гони до дупка.

 Диалектика. Как ли щях да узная що е светлина, ако го нямаше мракът?

 Пред вратите на пандиза мирисът на свобода е най-свеж. Усетих го този свеж мирис покрай КПП-то на ракетния дивизион през далечната 1965-1967 година край Хасково.

 Понякога височината на отскока зависи от големината на кокала.

 Човек – това звучи скромно. Сега всички сме нечий мой човек, "Не човек, а желязо!" 

 А възможно ли е велик, хубав, съвестен народ да избира все некадърни управници?

 Мизерията на духа ражда политически уроди.

 Страстта не подбира.

 В големите лъжи вярват цели поколения. 

 Горещите чувства водят до хладни размисли.

 Не понасям възторжени крясъци, пък дори да са в моя чест.

 Летенето срещу вятъра заяква крилата... Или ги троши.

 Тъпият нож коли жестоко. Ситуацията у нас в първите години след Девети 1944 г.

 Младостта често казва: "Аз искам, аз знам", а всъщност не знае какво точно иска.

 Хищникът се маскира бавно и плавно според политическата конюнктура в света.

 Големите прозрения узряват винаги по-късно. Ала имаме и кратуни, вечно зелени.

 Я, колко сме си незаменими!

 Крясък от най-тъничкия клон, където е накацало ято гарги: "Много сме, силни сме!"

 Добър човек, хубав човек! Отдето и да го погледнеш, няма с какво да го запомниш.

  Следва

Пловдив – гнездо на невежество и култура

Plovdiv, edited on 4 oct. 2023

Илюстрации:

- Лидери на българския възход.

- Неизвестният Уилям Шекспир*.

–––

* Шекспир го открива в забравени ръкописи на староанглийски триста години по-късно Йохан Волфганг фон Гьоте (1749-1832). Бихме ли узнали най-великия между писателите след Омир, да не е бил немецът Гьоте. Паметта на човечеството е нещо капризно, често зависи от случайността и суетата ни. Бел.м., tisss.