Бил съм доверчив и разсеян, бил съм глупав и наивен, бил съм жесток с тарикати и малодушни навлеци, не заслужавали да им се дразня, но чувството за справедливост, наследство от майчиния ми джинс – от два заможни чорбаджийски рода: перущенския и калугеровския, клани през Април 1876, са ми ориентир да преценя кой стои насреща ми. – Аноним (1947)
НЕДОБРЕ ВЧЕСАНИ МИСЛИ (2.)
20 maj 1994
Кралят бил гол... Е ми, като е такава модата!
И в брътвежа на демагогстващия философ-психолог понякога се крие плодно семе.
2 uni 1994
А може би са прави да твърдят, че има и ситуации, когато "изключително честен" е равнозначно на "изключително прост"?
Ако днес възкръсне синът на калоферския даскал Ботю Петковъ, дали седесарите няма да го отлюспят, че повел четата към Балкана? Пък и баща му на Христо си пиел кайвето с османския мюдюрин (шеф на полицията) сред чаршията, което е уличаващо за член на СеДеСе.
И най-простият си е малко умен.
Моля, не посягайте към хубавите ябълки! Те са за свинята.
Политическото невежество компенсираме с пространни декларации за демокрация и закани към враговете на световния прогрес и световното щастие.
Настана време деца и внучета на най-праведните партийци комунисти да крещят по площадите "Дръжте комунистите!"
Лозунг на модерна екологична партия: "Да обърнем най-сетне повече внимание към животното в човека!"
Лакомията внася мека печал в партийните редици. Т.е. Какви бяхме, какви станахме!
Щом всичко е изгубено, ценим честта и достойнството – не искат ни хляб, нито вода.
Истинското доверие е мълчаливо.
Религия, култура, цивилизация... Всъщност, става дума за личността и лицемерието.
Излъганият най-добре разбира колко струва Истината.
Ореолът (нимбата) придава завършен вид на Нейно величество Абсолютната нула.
На стари години наперения повелителен знак (!) се превръща в кротка въпросителна.
Лозунг в затворническата столова: "Който не работи, няма апетит!"
Вътрешнопартиен фолклор: "Малките гадости доставят големите радости".
3 uni 1994
А възможно ли е словосъчетанието "гениално тъп"?
Не е важно как наистина е било, а как е описано! Затова и политическа задруга, която се самоуважава и смята да се задържи на власт, си наема професионални историци и политолози да актуализират историята на нацията, предвид променената конюнктура.
Когато няма проблем, това също е проблем. Не тече ли, ручеят се превръща в блато.
Врели-некипели, обаче овкусени, панирани и леко запържени!
Човекът винаги има с какво да те изненада неприятно.
Има времена, когато е достатъчно да излезеш на балкона да си изтръскаш чаршафа с бълхите, и тутакси се явява дружина възторжени юнаци, готови да те последват.
Има и правилни грешки, уви!
Лозунг пред гинекологичния кабинет: "Неуспехите са горивото на Прогреса".
Когато бедният дава бакшиш, той е великодушен колкото Христос.
Природата е величествено безразлична.
Из менюто на човекоядците: Преди да изядат някого, хубаво го насоляват.
Девиз на философа в пловдивската тв: "Я, колко хубаво мнение имам за себе си!"
Големите умеят и да прощават. Дребосъкът се хвърля на месо по крачолите ти, гони до дупка.
Диалектика. Как ли щях да узная що е светлина, ако го нямаше мракът?
Пред вратите на пандиза мирисът на свобода е най-свеж. Усетих го този свеж мирис покрай КПП-то на ракетния дивизион през далечната 1965-1967 година край Хасково.
Понякога височината на отскока зависи от големината на кокала.
Човек – това звучи скромно. Сега всички сме нечий мой човек, "Не човек, а желязо!"
А възможно ли е велик, хубав, съвестен народ да избира все некадърни управници?
Мизерията на духа ражда политически уроди.
Страстта не подбира.
В големите лъжи вярват цели поколения.
Горещите чувства водят до хладни размисли.
Не понасям възторжени крясъци, пък дори да са в моя чест.
Летенето срещу вятъра заяква крилата... Или ги троши.
Тъпият нож коли жестоко. Ситуацията у нас в първите години след Девети 1944 г.
Младостта често казва: "Аз искам, аз знам", а всъщност не знае какво точно иска.
Хищникът се маскира бавно и плавно според политическата конюнктура в света.
Големите прозрения узряват винаги по-късно. Ала имаме и кратуни, вечно зелени.
Я, колко сме си незаменими!
Крясък от най-тъничкия клон, където е накацало ято гарги: "Много сме, силни сме!"
Добър човек, хубав човек! Отдето и да го погледнеш, няма с какво да го запомниш.
Следва
.jpg)
–––
.jpg)
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар