Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълното познание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, щом любов нямам, нищо не съм. – Ап. Павел, послание I до коринтяни. Евангелие 13:1-8:13.
Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълното познание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, щом любов нямам, нищо не съм. – Ап. Павел, послание I до коринтяни. Евангелие 13:1-8:13.
26 dec. 2012
СТАРАТА ГРАДСКА БАНЯ ОРТА МЕЗАР*
На Арон
Амар (1949)
Пред банята на припек в лакърдии зевзеците на моя
роден град разгръщат стар
тефтер за случки дивни и хилят се – низ
дяволски благат:
коя сред най-засуканите булки току-що къпана и
с мек копнеж въртяла кръшни
чупки, подочула мераците на
местната младеж;
как куцият
бакалин бай Миале търчал към
булката си по чаршаф, заметнат в
кръста, щото го обрали, пък тя го чакала
корав и здрав,
и как я псувал
на провала щуро: "Мизернице,
все туй ли ти е теб в акъла женски?
Дреме ми на кура, живота ни замяза
на вертеп";
как обущарят
Митре лъгал Пена, че три дни лее
плоча от бетон, и Пена как го
нашла** разгневена с комшийката гол
в онзи чужди дом...
Заливат се от
смях, та чак хълцукат, въртят ракийка в
омагьосан кръг, сербез по
раменцата се почукват, та пука чак
старешки някой гръб.
Брадясали, в
ушите – мъх старешки, сами зоват го
"гробищна трева",
един рече, друг пък допълня вещо –
от смях тресе се банята едва.
Отдавна тука никой се не къпе, Орта Мезар ще рухне
някой ден,
но тези старци страшно са ми скъпи,
макар и от цинизма им смутен!
Зад ъгъла полечка се задава
процесия – уж жалят едного,
ала мъртвецът с китките се дави
от кикот в траурното си легло.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 11 uli 2021
Илюстрации:
-Пазарът
на роби – традиция в Османската империя;
- Еврейската баня
– архитектурен бисер на Пловдив.
____
* Орта мезар джами или Таш-кьопрю
джами, или Орта-мезар баня е от най-старите постройки в Пловдив. Известна била и като Ени
хамам (Новата баня). Построена е през XV в., след като Османската империя
се заела да изгражда квартала Орта-мезар (Централно гробище). Тази част плътно населили турци и евреи.
В зората на ХХ в. преддверието на
стар мюсюлмански храм е обновено в стил Пловдивска Възрожденска къща, през 1902
г. банята нарекли "Корона", а по-късно – "Цар Борис".Чирпанското земетресение от 1928 г. нанася значителни щети върху
сградата и през 1929 г. Цар Борис III подписва решение за събарянето й.
Благодарение на местните хора обаче банята била запазена. До 1980 г. в четни
дни на седмицата тя бе за жени, в нечетните дни – за мъже. Колкото и да е
странно, до десетата ми година майка ми ме водеше тук, да се къпя с момичетата
и жените. Тъй че от невръстен съм наясно с особеностите на голото женско тяло
в различните му възрасти и деформации.
Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълното познание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, щом любов нямам, нищо не съм. – Ап. Павел, послание I до коринтяни. Евангелие 13:1-8:13.
26.oct.2012.
ОТСТРЕЛВАНЕ НА МЪЖ
Създадена да изкушава с едва прикрита голота, насън бленува и наяве, каквато си я пожела –
при пяната край остров Кипър над дълбини от смях, доплува уж със златен скиптър, а сиромах и плах.
Предизвикателно свенливо тя лекичко го покори със замълчаване учтиво, де дамите са тъй добри,
и обладан от тъмни чувства на мъжката вродена сласт, той в устните й впива устни, току изпаднал в див екстаз.
И аз не виждам по-щастлива сред всичките жени; мъжете гледат завистливо, стрелата й щом го рани.
Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълното познание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, щом любов нямам, нищо не съм. – Ап. Павел, послание I до коринтяни. Евангелие 13:1-8:13.
09.07.1999.
ВОДНО КОНЧЕ
Самотният пилот, който облита Всемира
със скорост, от която ракетата му вибрира,
съсредоточил вниманието си без учудване
в съвършеното свое летателно оборудване,
независим и горд
като нафукан същински лорд,
не е нищо повече от една случайна прашинка,
макар прашинка в съвършена бойна машинка.
Със същото основание едно водно конче,
кръжащо над скършено над ручея клонче,
може да си има своята естествена гордост
и чудесни сантиментални и прочие желания,
идеи, настроения, чувства, предпочитания.
Но за разлика от пилота високо над мене,
то изобщо не съзнава колко е съвършено,
както и ние във водовъртежа от въпроси
не осъзнаваме Посланията, които носим.
Обаче онзи, който все някога ще ги разчете,
ще трябва да е с неопетнена душа на дете.**
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 9 uli 2021
––––
* Водното конче от вида Pantala flavescens е няколко сантиметра на дължина, но е истински въздушен ас, в състояние да прелети над 7 000 км. разстояние, ориентирайки се вероятно по звездите.
** Текст от неиздаден поради стеклите се разни обстоятелства и вследствие на това липсата на мерак у автора сборник от 1999 г. "Порто Фино". Бел. м., tisss.
Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълното познание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, щом любов нямам, нищо не съм. – Ап. Павел, послание I до коринтяни. Евангелие 13:1-8:13.
24.12.1998.
ПАСТИРЪТ И СТАДОТО
Утре е Коледа, Рождество Христово.
Петрович (Петър Петров), милият бил за смъртното наказание: "Да се изпълняват присъдите! – гневи ми се по телефона вчера. – Да го оставят цял живот осъдения в затвора е нечовешко. Ще напиша статия по този въпрос и ще я публикувам". Кой ще му публикува статията, дявол знае, но ми е чудно от какъв зор баш пък него халът на осъдените на смърт го вдигнал в тревога, та пробвам за повече светлина: И не спори ли хубавичката ти идея с твоето религиозно милосърдие? Да ги разстрелят, казваш, е по-харно, тъй ли? "Ами, по-добре е!" – отвръща убеден. Та си мисля покрай неговата упоритост: леле-мале, и човеколюбието си имало своите кисели гримаси!
Стадото не е по-голямо от пастира, ала народът за мен е по-велик от своите водачи. Без стадото си пастирът какво е?! Той не може да бъде пастир ей тъй, сам по себе си. Нима стадото с греховете и катаклизмите си не осмисля съществованието и на самия пастир? В опозицията "народ-власт" все пак народът е невидимата и страдаща, ама и раждаща, и отглеждаща своите властници велика Сила. Те си въобразяват, че вършат каквото са си наумили, но всъщност са изпълнители, слуги на духовни енергии, които самият народ е вложил у тях.* Така немската нация – една от най-изявените творчески нации на континента и на света, е същинският виновник за идиотщините на национал-социализма, както руската нация носи вина за идиотщините на болшевишкия военен комунизъм. Изглежда кощунствено цели народи да бъдат обвинявани, но нали всяко племе формира своето общество, където надделява една или друга идея! Истинските духовни лидери: Тодор-Живковци и Иван-Костовци – в нашия случай, не са водачите във видимия спектър; учителите ни са истинските духовни водачи, изречено в тесния смисъл на понятието. За България големите учители са трима-четирима за цялата ни хилядолетна трагична история: Климент, Евтимий, Раковски, Левски... Паисий не; той е предвестник, той е както Йоан Предтеча, който кръщавал в реката Йордан и говорел на евреите: "Иде по-силният от мен, Комуто не съм достоен да развържа и ремъка на обущата" (вж. Лука, ІІІ-16), като пояснявал: "Който ще дойде, е над мен, защото е бил по-преди от мен" (не дотам сполучлив превод от гръцкия текст на евангелие Йоаново (І- 15): "Идещият след мен е пред мен, защото съществуваше преди мен".
Величаят Стефан Стамболов, но въпреки размаха, с който устройва Нова България като модерна държава, той си остава чистопробен хъш, което въпреки благородното покритие от по-ново време вследствие митотворчеството на Иван Вазов, означава ни повече, ни по-малко: баш вагабонтин, нехранимайко. Ако смъртта е логичен завършек на стила на живот, то ужасната сеч над тялото на 41-годишния физически дребничък Стефан Стамболов сред София в далечната за нас 1895 година съвършено се вписва в стилистиката на целия му разпокъсван между Добро и Злодейства несретен живот на далновиден строг държавник, но и разпуснат безскрупулен хъшлак. Детайл – жена му Поликсени: "ръст по-голям от среден, жива, много бледно лице... с черни и големи очи", както я описват съвременницете й, била външно спокойна и външно сдържана благодарение на силна воля и съсредоточеност. Мълчаливо понасяла буйствата на недоклания, умиращ в разстояние на три дни съпруг. Говорът й е забързан, с кратки думи и изрази, начесто прекъсвани от дълги паузи... И тази жена в бита си е характер, забележителен характер, но кой между измежду историографите забелязва това!
Изобщо казано, закономерно ми се струва присъствието на гротеската в подтекста на националния ни пантеон от светци ваяни сякаш от кремък, както Раковски, Ботев, Бенковски, Стамболов, Стамболийски... а всъщност задъхани, потни честолюбци, ще речеш: положителната версия на общо взето непривлекателния, ала силно жизнен и повратлив Алеков герой Ганьо Балкански. Нима нямаме и друг тип характери, които също да ни служат и за ориентир, и като пример? Имаме, разбира се, но онези, които са заемали длъжността възпитатели на нацията, т.е. родните публицисти и писатели класици, не сметнали здравословно да ни ги представят. Историческата родна памет била изглежда в плен на якия синдром за малоценност, щом написаната в учебници и книги Българска история бъка от едностранчиво описани, огрени от фанатична ярост лица, които поради ужасната им кървава кончина ни налагат за единствен достоен за следване пример.
Е, добре де, а задължително ли е винаги да се умира? Какви са тези Пирови победи с цената на кървища, сеч, трупове...! Противопоставянето на всичкия свят, който все някак не бил съгласен с нас, липсата на умение да следваме гъвкаво, но неотстъпно дълготрайна целенасочена политика в защита на националния си интерес, липсата на приоритети в управлението на България, нежеланието да се правят каквито да било отстъпки (в дипломацията ги зоват "компромиси"), страстното залягане да постигнем максимума от мечтите си, това ли е есенцията на всичкото ни Минало? Колениченето пред саможертвата на националните герои поради що изключва респекта пред тихия, достопочтения, макар и не по-малко драматичния лик на талантливия строг стопанин, издъхнал в постелята си от естествена смърт, но оставил образец как човек може – и без да гине, да бъде полезен за Отечеството си. Или и тази илюзия идва от легендата за кончината на Иисус? За да го въздигнат в духа, да заблести и царства в Небесата, сякаш задължително, според легендата, трябвало да бъде разпнат на хълма Голгота.
Както ни се представя общото минало, имам усещането, че българите сме в плен на доста закъснял романтизъм, докато нам е нужен много по-съобразен с реалния живот рефлекс към самите себе си и многоизмерния свят отвъд границите на България.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 8 uli 2021\
___ * На халба бира тези дни убеждаваше ме дипломиран потомък на комунистически род от село Долна Баня, Софийско но пък днес озлобен философ-психолог как масовият прост българин не проумява демокрацията каква ценност е и каква находка за нашата България е г-н Иван Костов (1949). Бел.м, tisss.
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН.jpg)
.jpg)
