сряда, 19 май 2021 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (592.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (592.)

25 години от брой I на вестник "Демократическо знаме" 

РЕКВИЕМ ЗА ЕДИН ВЕСТНИК 

  Очевидно вече няма кой да си спомня за този някогашен неумел опит за независима журналистика в условията на всенародна еуфория месеци подир вътрешнопартийния преврат в управляващата БКП, обявен за начало на (хе-хе!) демокрацията в България. Между четиристотинте депутати във Великото народно събрание, на които безплатно пращахме по 200 екземпляра от всеки брой, той бе известен като "Хубавото Знаме". 

  Просъществува едва 19 (деветнайсет) броя – от 19 май 1990 до 26 януари 1991 г., от които четирите (бр. 4, 5, 6 и 7) са правени без мое участие и съгласие, зад гърба ми (независимо че бях главен редактор, утвърден на конгрес на ДП в София), докато от края на юли за двайсетина дни докъм средата на август 1990 г. съм бил край Балчик с двете ми дъщери. Като се прибрах от морето в Пловдив, освободих се най-напред от двама тогавашни придошли самозванци (Пламен Асенов, 1958*; и Маргарита Асенова от Кърджали**, днес известни журналисти), а после възстанових концепцията на този политически вестник, замислен като уравновесена обществена трибуна по време, когато служители и доносници на страховитата Държавна сигурност и новоизлюпени гласовити парвенюта громяха "врага на демокрацията" по площадите на България.

  Впрочем, De mortius aut bene aut nihil.


Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 19 may 2021

–––

*Вж.https://books.janet45.com/authors/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD__%D0%90%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2
** Експертът Маргарита Асенова: Не България, Путин спря Южен поток (3 юли 2018 г.), вж. https://bnr.bg/kardzhali/post/100991227/margarita-asenova-uchastieto-na-rusia-v-dostavkite-na-gaz-v-evropa-e-43 Бел.м.,tisss.

вторник, 18 май 2021 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (591.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (591.)

  Спомни си, Барбара, и моля те, прости,/ че без да се познаваме, говоря ти на ти –/ макар за миг видени, макар и отдалече,/ обичат ли се двама, на ти със тях съм вече...

  16 uli 2005

СЕКСАПИЛ И ПИСАНЕ НА ЛЮБОВНИ СТИХОВЕ

Четиво с продължение


 Всяко нещо си има период на узряване, та моята мечта за книга продължава да зрее. Топи се животът и вече не съм сигурен, че тази моя мечта изобщо си струва толкова усилия, това търпение и смиреност. Всичко останало пренебрегнах – любов, кариера, семейство, децата си, и защо ми е тази книга! Позачетох се в стиховете на Жак Превер (1900-1977) сутринта, и ме порази пак онази дивна вакханалия на словото, което диша, вълнува се, руши каноните на строгата класическа форма, ала вае изящния пейзаж на неподкупната човешка душа именно чрез детайли, които често не забелязваме.

  Голяма школа ми е Превер, точно противоположното на строгостта във формата у връстника му Ърнест Хемингуей (1899-1961). Разточителен и жизнелюбив като гейзер или като горещ фонтан е французинът; сдържан и човеколюбив – янкито сър Ърнест. Хора като Превер живеят сравнително доста дълго и умират от досадна, често скучна смърт, докато перфекционистите на стилистичната форма случва се да се самоубият драматично показно с любимата си ловна пушка, и то точно на 3 юли, само ден преди Националния празник на отечеството си.

  20.07.2005.

  Тази сутрин постоях на верандата откъм юг, с изглед към Родопите – поне половин час се любувах на пищната зеленина, на нежния бриз от свежест. Цветята ми цъфтят, полудели в артистична безреда. Листа си нямат толкова, колкото китки. Полях ги, па седнах на северното балконче посред клоните на липата да погледам изгрева – това чудесно космическо събитие, което – унесени в делничната унила сивота, преставаме да забелязваме, захванем ли да страним, да задушаваме от глупост детето у себе си.

  Липата срещу кухнята ми се извишила над метър и половина над металния парапет, а мушкатата в бяло и ярко червено греят ли, греят! Сварих си кафето, отпивам първа глътка и си мисля: "Тъй величествено подреден, спокоен и тих си, Живот! Да не ми се пречкаха неприятните хора, доста повече да съм постигнал". Двама, които ги имах за приятели, ме измамиха. Откривам внезапно как наоколо сякаш като по правило всеки получил мъничко власт и влияние, съсипва всичко онова, което успее да докопа. Та и кърви в космичното* утринно небе тревожният въпрос: Какво постигнаха всички тези объркани хора, поради суета обзети от манията на властта; по-щастливи станаха ли с тази власт, паднала им от небесата с възможности и влияние над останалите човеци?

  А може би така – както ми се съпротивява, мечтаното като ми попречиха и пречат да осъществя, мечтата ми по-силна се укрепва у мен, тропа с краче и присвила устни ме гледа с пламтящи оченца. Живея си като монах-отшелник напоследък. Само кандилце и икона ми липсват! Опипвам, оглеждам внимателно света наоколо и пак ми е хубаво, макар и без тръпката по жена. Жените изобщо са особени същества – силно зависими от биологичния си часовник, който им нашепва кога мъж да си потърсят, кога (и дали) деца да родят, сетне по рожбите си да чезнат, да се състаряват в делнични дреболии, облицовайки семейното гнездо с вещи, в плен на Времето, което при тях много-много по-бързо лети и отлита.

  Мъжете, постигнали висини – Иисус, апостол Павел, Васил Левски, Карол Войтила – споминалият се римски папа, дори изчадия като Йосиф Сталин, Бенито Мусолини или Адолф Хитлер, са изключителни самотници, монаси в личния си живот на мъже. Това закономерност ли е?

  Мечтата за книга ме е обсебила дотам, че пренебрегвам май разпиляването по жени; започна да ми изглежда едва ли не унизително да си губя времето с тяхната чаровна, интуитивна и нежно настойчива компания. Същият хлапак съм си в отношението към момичетата; само дето малко по-дълбоко зарових у себе си изкусителната страст към прегръдки, галене и целувки. Да, от време на време изпитвам страхотна потребността от галене и прегръдки, да милвам по косите и по кожата тръпнещо знойно момиче, но все повече се убеждавам, че именно самотата е обичайното състояние на духа.

  Гледам жените как ловуват и си мисля: Леле-е, колко са зависими от материалното! Колко силно ги привлича лъскавото, успехите у мъжа! Но точно с тези две не мога да се похваля, пък и защо ми е сврака, която ще посегне да ме превръща в придатък на материалния си живот в плът. Двете ми дъщери, дали и те не са същите? Доколкото ги преценявам, самостоятелни са и са свободолюбиви, но не мога да си ги представя в сътрудничество с мъж, заради когото биха пренебрегнали своя вроден мил, чисто женски егоизъм.

  Вчера захванах да набирам на компютъра стихосбирката "Порто Фино". Наистина е чаровно съчетанието от нехайство, самоирония, печал, което излъчват текстове, като "Парашутист", "Герберът", "Рогата" и прочие. Подтекстът – нещата от живота не бива да се вземат твърде насериозно; всички сме мимолетни, ефимерни, преходни на този свят; всичко е динамика, търсеща хармония, но и рушаща установени вече граници и забрани. Стиховете от сборника "Порто Фино" наподобяват в стила си грубо издялан монолит, от чиято сърцевина би трябвало да струи човечност и представа за едрите неща, като стойност в съзнанието ни, в душата. Този подход заимствам от Превер, но с разликата, че французинът Превер е повече сантиментално-патетичен – Щом двама се обичат, на тяхна страна съм**, предадено тук по смисъл. Лирическият ми двойник, моят шепнещ резоньор не би го изрекъл така категорично, видимо е по-отдалечен, а и по-ехиден, мисля си. Но тази дистанция е, за да оставя героите по-самостоятелни, по-непредвидими в чудатата си логика на образи от действителния живот.

  Това, както и при Превер – син на Париж и на Франция на интелигентните артисти с добро самочувствие, са сюжетни стихотворения (при цялата условност на понятието "сюжет" в случая) и случката, като въздействаща атмосфера, е оставена повече сама да говори, без моята авторска намеса. Не навсякъде, обаче! Тук-там се изкушавам да хвана бика за рогата. Ами тъй е – изключенията подкрепят правилото! В показността на нехайството към рима и ритъм – ако е умело сторено, се таи деликатно вслушване в тоновете на сърдечния ритъм. Никой нормален човек не бъбри в мерена реч, нали!
А това нехайство е само трик, заблуждаваща маневра – за да се изкуши четящият и да реши да оспорва автора, като институция свръх-обективна, подобен на самия Господ Бог, немилостив към драмата на своите марионетки в шоуто, наречено изкуство.

  Нежността на текстовете "Порто Фино" би трябвало да има влиятелен съмишленик именно в огрубяването, в нехайство към т.нар. висок поетичен слог. Такава ми е мен идеята за формалната страна на сборника, който сякаш продължава сам да се пише. Стихотворенията се натрупват, подреждат се в екзотични колонии като коралов риф и мен не ми остава друго освен да се радвам как пред удивените ми очи се появяват от делничната пяна като Афродита, като нещо оголено и красиво, поне по замисъл.

 Следва

  – tisss, удоволствие е да се четат Ваши текстове. Скромното ми мнение е, че имате дарба да създавате хармония в словото, изковавайки една умереност при отразяване на "стакатото" и не непременно грозното във възприятията ни, но онова – чепатото в реалността. Това кара някои художници да бъдат сюрреалисти, предполагам: като не успяват да разберат и осмислят толкова "оксиморона", абсурдите в заобикалящия ни екзистенциален хаос. В размислите Ви по чудноват начин се съчетават както дълбок философски трагизъм, така и особена благост в усещането, мъдрост при улавянето и отсяването на цветното в инак заобикалящото ни клише, наречено скучен живот. Като резултат се получава прекрасна живопис. Indifferent Suns #2814578 - 06.07.2011***

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

 
Plovdiv, edited on 19 may 2021 

–––

* В първичния смисъл на гръцката дума "коsmos". 
** В превода на Валери Петров (1920-2014) тази идея звучи ето как в музикалното стихотворение "Барбара":
      Спомни си, Барбара, и моля те, прости,
      че без да се познаваме, говоря ти на "ти" –
      макар за миг видени, макар и отдалече,
      щом двама се обичат, на "ти" със тях съм вече".
Във френския оригинал музикално стиховете възпроизвеждат ромоленето на дъжд по тенекиите на покрива с разнообразни повтарящи се съчетания на сонорната съгласна "р". 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (590.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (590.)

 Спомни си, Барбара, и моля те, прости,/ че без да се познаваме, говоря ти на ти –/макар за миг видени, макар и отдалече,/ щом двама се обичат, на ти със тях съм вече...*

  07 dec. 2013

ПРОПУСНАТИ ПОЛЗИ

Не, не зная дали за теб съм роден
и едва ли – нали! – ще си чула за мен,

видях те в сумрака с блестящи очи
и чух в мене сякаш химн да звучи,

и чух ангел сякаш внезапно с крила
ми казва: Глупако, не търчи след пола

да усетиш по устните свежест на нар,
за миг да усетиш, че не си вече стар,

че – усетил се влюбен, отново си млад
с измамната лудост на женския свят.

Не послушах аз ангела и продължих,
 сам дописа се някак този щур стих,

хем без измама и хем без екстаз:
където са двама, това да съм аз –

щом бурно целуват се той или тя,
да се преструвам, че хич не скърбя

и хич не ми пука за страсти и грях,
с които дотука щастливо живях.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 18 maj 2021
–––
* Вж "Барбара" на Жак Превер (1900-1977). 
Бел.м., tisss.

неделя, 16 май 2021 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (589.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (589.)

  При висока активност печели ГЕРБ, при ниска – БСП, а ДПС твърдо са си на третото място, показва последното изследване на агенция Галъп*

  22 maj 2014

КАТО НЯМА РИБА, И РАКЪТ Е РИБА

  Инж. Тодор Ряпов (в течение на 30 години главен технолог на печеливш комбинат с над три хиляди души работници и служители): – Залогът е колко готованци ще отидат в Брюксел. А те няма да се сетят за народа, ами ще се нагушат отново.

  Георги К. Бояджиев: – Тези избори за Европарламент са тест дали правителството на Орешарски ще продължи да управлява. Това е същественото в случая.

  Т.Р.: – Ти какво предполагаш?

  Г.Б.: – Не съм врачка. Само си мисля на колко от гласувалите ще бъде обезсмислен вотът, като гласуват за кухи табели и кратуни, т.е. за партия мухоловка за наивници.

  Т.Р.: – Не вярвам на Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Двамата вече са изгладнели и видяхме какво се случи. Веднъж имаха възможност да се докажат... И какво стана?

  Г.Б.: – Според прогнози, на които не мога да вярвам, на всеки трима минимум един няма да гласува. Поне една трета от българите ще гласуваме за партия или коалиция, която няма да е от значение за крайния резултат. И какво? Статуквото се запазва. Пак ще гледаме червени задници и ДПС на власт. Като няма риба, и ракът е риба! Но не си падам по ГЕРБ, ама не виждам изход, ако българите не се обединим около кандидати на партия, която е в състояние да противостои на статуквото.

  Т.Р.: – Вече гледахме ГЕРБ на власт, и какво добро се случи?!

  Г.Б.: – На всеки негласувал българин трима обитатели на гетата през глава тичат да гласуват за пари: от 20 до 300 лв. на ръка, плюс ориз, олио, захар, фасул, брашно. Все старата песен повтаряме. Ха честито! Разбира се, основно българите сме прецакани.

 Т.Р.: – Аз ще гласувам.

 Г.Б.: – Валери Симеонов, лидерът на онази партийна коалиция, която ще подкрепяш, и мен ми се нрави като човек. Само че политическата му формация е все още далече недоразвита и едва ли въобще ще може да се класира точно в тези избори. Грешката ни е, че голям брой българи не си даваме сметка, че гласуваме не за личности, ами за партия или коалиция със съответна програма за развитие на България.

  Т.Р.: – Какво развитие предлага ГЕРБ?

  Г.Б.: – Знам ли какво развитие предлага! Всеки случай, едва ли ще зарадват Доган и шмекерите на невзрачния Станишев и кухия Първанов, ако спечелят повече гласове.

  Т.Р.: – Магистрали предлага ГЕРБ, че лесно се краде; ВЕИ... че и там е яка далавера.

  Г.Б.: – Тодоре, всички крадат, бе-е! Няма отърваване от техните далавери. Мен ми е важно турската партия и пребоядисаните комунета да бъдат натикани в ъгъла. И след това ще му мислим доколко тези двамата: Борисов и Цветанов, са цвете за мирисане. Разбира се, че веднага ще се оглеждаме за друг на тяхно място, когото да подкрепим. Политиката е динамична работа, не търпи застой. Някога – спомням си, в Португалия имаше един генерал, около чието движение се бяха обединили португалците, а после, като изритаха фашистите от властта, генералът потъна вдън земя. Спомняш ли си го онзи техен генерал Спинола (1910-1996)**, Революцията на карамфилите! За генерала по площадите и край казармите песни се пееха в Португалия. А, помниш ли?

  Т.Р.: – Салазар...

  Г.Б.: – Салазар (1889-1970)*** си бе студенокръвен фашист, сол-ташак на испанския генерал Франко (1892-1975). Спинола е генералът, за когото ти говоря! Погледни как в момента общинската ни управа ухажва циганите в четирите гета! Откриха им новичък площад, раздадоха им пари да си пребоядисат фасадите на къщурките, боклука взеха по три пъти на ден да им изнасят, докато на 300 метра от гетото не са се окадили вече година и половина поне шумата да изметат. Понеже българите не сме електорат на г-н кмета.**** Николай-Барековите предизборни гланцирани афиши струват баснословна сума. Дудука Бареков обаче е мюре (уловка) за разпиляване на вота – за да се запази статуквото БСП+ДПС.

  Т.Р.: – Къде се намира този нов площад?

  Г.Б.: – Предполагам, между площад "Шахбазян" и черквата "Света Петка". Има там една циганска махалица, Хаджи-Асан махала, зад Малката базилика от Римско време.

  Т.Р.: – Къде е тази Малка базилика?

  Г.Б.: – Виж снимките от пресния репортаж, двайсетина картинки са. Ще се досетиш. Баня "Здравец" покрай бившия булевард "Лиляна Димитрова", ако си спомняш къде беше, та зад нея.

  Т.Р.: – Вече ми е ясно, благодаря!

  Г.Б.: – Не си спомням как й казваха, май "Аджиасан-махала", кажи-речи, в идеалния център на днешния Пловдив.*****

  Т.Р.: – Браво на инж. Иван Тотев, нали е от ГЕРБ, и за изборите подарява площад на циганите, и кандидатите на ГЕРБ се кемерят с електората репортерите да ги снимат за спомен от изборите.

  Г.Б.: – До един месец, най-много до два месеца електоратът ще го осере и напълни с боклук и лайна, ама това сега е заради изборите. Ако не ти е направило впечатление досега, "братчедите" в Пловдив тези дни са най-ухажваните, понеже са цигани, ама си знаят интереса. Пък ние, българите, сме политикани-идеалисти. Нали всеки ден почти с велосипеда минавам по улица "Крайречна", та гледам каква усилена работа кипи по благоустрояването на гетото Столипиново.

  Т.Р.: – На мен още никой не ми е предложил как и за колко да гласувам. Защо ли?

  Г.Б.: – Пред нашия блок от два месеца не са мели около гаражите, за които плащаме луди пари, а циганинът е ухажван, защото не му пука за кого ще гласува, но гледа кой повече ще му даде. Преди години ми бе много странно как така Принцът на Кралство Великобритания кацна с екип от 26 английски репортери насред Столипиново. Това е политика, Тодоре. И всичко във властта у нас се върши срещу българина. Това не си ли разбрал досега?

  Т.Р.: – И докога така! Може би Бойко Борисов ще оправи нещата?

  Г.Б.: – Ама ако ме попиташ защо срещу българина, ще ти кажа: Защото единствено българският етнос е държавнотворчески; а всички останали етноси у нас се ползват с умозрителни права и свободи. Което пък води до трагичния извод, че Онези, които дърпат конците отвън, са планирали България като държава полека да изчезне и да се превърне в територия на зависими, прости хленчещи хора. Щуро гръцко паликаре тези дни потроши 16-годишно момиче с колата си, а родната Полиция и Прокуратура прави всичко възможно да изкара гърчето едва ли не невинно. И не съм сигурен, че точно мутрите и мафиотите от ГЕРБ ще оправят нещата, но задача № 1 за нацията ни е пребоядисаните комунисти и етническото противоконституционно образование не да изчезнат (това е невъзможно), а просто да престанат да влияят върху вътрешната и външната политика на нашата България. В политиката важи основният принцип: да постигнеш възможното с най-малко загуби и в най-къс период от време.

  Т.Р.: – Трудна и непосилна задача, не е за Бойко Борисов.

  Г.Б.: – Като гласува за невъздържани персони като Валери Симеонов, нашенецът се надява, че утре, като се събуди, гневните тарикати ще са оправили нещата у нас. А това няма как да се случи нито днес, нито подир сто години. Въртим се в омагьосан кръг и отвън непрекъснато ни пускат мухи в кратуната, ето това е жалката истина. Ще стискам палци за ГЕРБ да натикат в ъгъла БСП и ДПС, пък после ще му мисля! Атака, НФСБ, ББЦ и прочие партии и движения са на показ върху сергията с тикви именно за да разпиляват гласовете на българския гражданин, независимо колко приятни са им намеренията. Просто слабички са в момента да се справят с тази историческа мисия. Ние с теб все си мечтаем велики работи за България, Тодоре, ама няма да се оправи нацията, докато не решим мнозинството простосмъртни граждани кой е основният ни проблем.

  Т.Р.: – Тази мисия е само за ГЕРБ, нали?

  Г.Б.: – Няма друг, бе! Просто няма. Всичко е минирано с лайна около нас. Борисов е жив вагабонтин, но и Стефан Стамболов (1854-1895) да не е бил цвете за мирисане, но си остава един от най-умелите държавници в най-новата Българска история. Жалкото е, че от Стамболов започнаха и вагабонтлуците, и издевателствата срещу всички нас.


Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 17 maj 2021

Илюстрации:
- Предизборни рекламни плакати от 2014 г.
- Как се осигурява влияние сред етноса*****.
–––
**Вж. https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%B0,_%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%83_%D0%B4%D0%B8
***Вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%83_%D0%B4%D0%B8_%D0%9E%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B9%D1%80%D0%B0_%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80
Бившият кмет на Пловдив Иван Тотев (1975)
**** Вж. https://www.google.com/search?q=%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD+%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2+%D0%BA%D0%BC%D0%B5%D1%82&oq=%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD+%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2+%D0%BA%D0%BC%D0%B5%D1%82&aqs=chrome..69i57j46.7335j0j7&sourceid=chrome&ie=UTF-8
****** Вж.https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D0%BD%D0%B0%D0%BB_%D0%9B%D1%8E%D1%82%D1%84%D0%B8?fbclid=IwAR2YX3nj_hTXER6vyUXE_JS-s66RACQLj6xS9wA8K-nJongigGiE_zXYLsI 26 килограма са доносите на бившия сътрудник на Държавна сигурност, настоящ евродепутат от Харманли г-н Юнал Лютфи (1944), за всеки от които получавал по сто лева – пари, колкото месечната заплата на баща ми Кирил, мебелист VII разряд в пловдивското държавно предприятие "Напредък" по време на соца, или колкото един мой пространен репортаж за Нефтохима от студентския ми период в далечната 1970 г. Бел.м., tisss 

събота, 15 май 2021 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (588.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (588.)

    15 mar. 2018

ЩАСТИЕТО СА ДРЕБНИ НАГЛЕД ПОДРОБНОСТИ

Прегръдка и за теб, о мое
тъй крехко сливово дръвче!
Дали забравих онзи зноен
сезон на влюбено момче...

До вчера мраз и зимни хали,
днес кротко слънчицето грей
и жив усетих се – едва ли
тепърва мен ми се живей.

Зад тенекиени гаражи
над бурени и над трева
живей по-весело, по-снажно
сред пролетната синева.

Гръб обърни на пошли дрязги,
доброто носи сладък плод
и тихичко свенливо казва:
разкошен си все пак, Живот!

Докато сме все още живи,
тук всичко има смисъл, че
възможно е да сме щастливи
с едно разцъфнало дръвче.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 16 maj 2021

Из ДНЕВНИКА НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1715.)

19 май 2026! На днешния ден през 1990 година на бял свят се появи политическият пловдивски вестник "Демократическо знаме", печатен...