ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (590.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (590.)

 Спомни си, Барбара, и моля те, прости,/ че без да се познаваме, говоря ти на ти –/макар за миг видени, макар и отдалече,/ щом двама се обичат, на ти със тях съм вече...*

  07 dec. 2013

ПРОПУСНАТИ ПОЛЗИ

Не, не зная дали за теб съм роден
и едва ли – нали! – ще си чула за мен,

видях те в сумрака с блестящи очи
и чух в мене сякаш химн да звучи,

и чух ангел сякаш внезапно с крила
ми казва: Глупако, не търчи след пола

да усетиш по устните свежест на нар,
за миг да усетиш, че не си вече стар,

че – усетил се влюбен, отново си млад
с измамната лудост на женския свят.

Не послушах аз ангела и продължих,
 сам дописа се някак този щур стих,

хем без измама и хем без екстаз:
където са двама, това да съм аз –

щом бурно целуват се той или тя,
да се преструвам, че хич не скърбя

и хич не ми пука за страсти и грях,
с които дотука щастливо живях.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 18 maj 2021

–––

* Вж "Барбара" на Жак Превер (1900-1977). 

Бел.м., tisss.