Как всичко в този град ти казва: Сбогом-сбогом! Помахай му с ръчица детска, бързичко се махай. Детенцето у теб мечтаеше си някога тъй много, че от мечтите му все още присвива те стомахът.
Но няма накъде, тук пленник ти завинаги оставаш на миналото си бедняшко с любов, надежда, болка.
Отивай си! Тъй отминава световната суетна слава,
и гробищата глъхнат пред настъпващата Пролет.
Отидем ли си, тук сега се раждат вече други хора,
мечтите им са други, сякаш най вълнуват ги парите,
и каквото и сега помежду си да говорим и да спорим,
Някъде далеч в неотбелязания на картата затънтен, рядко посещаван край на западния спирален клон на Галактиката се намира дребно, с нищо незабележително жълто слънце. Около това слънце, на разстояние приблизително деветдесет и два милиона мили, обикаля съвсем незначителна малка синьозелена планета, чиито обитатели – произлезли от маймуната форми на живот, са така изумително изостанали, че все още смятат електронния часовник за доста хитроумно изобретение.
Тази планета има, или по-точно, имаше един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се усещаха нещастни. Много бяха предложенията за решаването на този проблем, но повечето се отнасяха до движението на едни зелени късчета хартия. И това е много странно, защото, общо взето, тези зелени късчета хартия съвсем не бяха нещастни.
И така, проблемът си оставаше нерешен – мнозина се чувстваха кофти, а повечето от тях – даже отвратително, включително и онези с електронните часовници...*
03.03.2011.
ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ (1.)
1. Георги Коритаров (1959-2021)
Докато учи в Софийския университет той вече е сътрудник на Държавна сигурност. Разказва, че когато открили как ползвал фалшив документ, за да се отърве от военна служба, с шантаж го принудили да заработи за тайните служби. Бивш агент на Шесто управление на Държавна сигурност – политическата тайна полиция на Тодор Живков, в течение на десет години под псевдонима Алберт. Ползва руски, китайски, албански, сръбски, хърватски, полски, английски език. След славния за него Десети ноември и от създаването на вестник "Демокрация" до днес служи на истината и демокрацията. Журналистиката, твърди той, му е вдъхновение в живота. Мир на праха му!
2. Данаил Кирилов (1970)
По мощни вътрешни убеждения през 1997 г., в разцвета на младостта си става член на БСП, така че логично при управлението на НДСВ го назначават за шеф на кабинета на вицепремиера Костадин Паскалев от БСП и от 2003 до 2009 г. е общински съветник в София, като член на БСП. Уви, след парламентарните избори и пак по изключително дълбоки вътрешни убеждения става член на партията ГЕРБ и оттам тутакси се оказва областен управител на София. Обаятелен оратор с великото умение чрез куп лафове да не кажеш нищо, депутат в XLIII и XLIV Народно събрание, г-н Данаил Кирилов, като председател на Комисията по правни въпроси в Народното събрание, е ярък радетел за европейски духовни ценности.
3. Валери Симеонов (1955)
Биг предприемач, политик, мажоритарен собственик на ТВ СКАТ, съпредседател на политическа коалиция Обединени патриоти, бивш вицепремиер по икономическата и демографската политика в третото правителство на ГЕРБ, хем лидер на КТ Подкрепа, съосновател на СДС – Бургас. Но не е дип ясно кога Валери си сменя фамилното име Балевски, вероятно се е случило след славния Десети ноември. Бащата полковникът Симеон Балевски (1929) приключва трудовия си стаж като ЗКПЧ (заместник-командир по политическата част) на полка в Попово. През 2011 г. на местните избори в същото това Попово полковникът е в листата на БКП (Партия на българските комунисти), като в бургаския местен вестник "Десант" – собственост на сина Валери, публикува жарки материали, в които демонстрира железобетонните си комунистически убеждения.
4. Волен Сидеров (1956)
Политик, журналист, лидер на Партия Атака. Народен представител от 11 юли 2005 г. Като депутат, осъден за хулиганство по пет дела. Не ходил войник, че бил кофти със зрението. При аномалия (10 диоптъра на двете очи), донаборната комисия отбелязва "негоден за казарма, но годен за прехраната", което ще значи: вижда доколкото да се ориентира къде й яденето. Мистерия е как няколко години след като отървал редовна военна служба в Българската армия, се оказва професионален фотограф с такъв род ужасно късогледство; реално погледнато би трябвало да е сляп като къртица.
През 1989 г. е член на Комитет 273 и Екогласност, член на Независимото дружество за защита правата на човека. По-късно член на СДС. В зората на 1990-те е гл. редактор на вестник "Демокрация". Ама зарязва седесарите и вестника им, за да го назначат на длъжността зам.-главен редактор на вестник "Монитор". По онова време, шушнат, бил и пресаташе на тясно обвързаната с Мултигруп и Газпром компания Овергаз. Студент през учебната 2002-2003 г., приключва с две шестици и четворка. Някой си професор Тотев е шокиран от познанията му в сферата на Бог и Светото писание, и окриленият Сидеров записва четиригодишно обучение. Уви, след Армията, парясал и Теологията, само за да се посвети на Политиката с голямото П. Ето бляскавия му път нагоре!
2003 г. се кандидатира за кмет на София. 2005 г. опитва да регистрира партия с име от предаването по ТВ СКАТ. 2006 г. е кандидат-президент! Емен-емен, ще кацне на политическия връх Еверест. 2011 г. На 27 май официално, най-тържествено при пълно единогласие в Народното събрание, партията му е обявена от всички останали партии "опасна за управлението на страната". 2013 г. На митинг за Трети март обявява: "Ето, аз съм пред вас – онзи същият, върху когото продажни медии сипеха хули и ме изобразяваха с пречупен кръст на ръкава, а аз винаги съм носел само православния кръст на своята шия! Той е моят медальон и не съм носил нещо друго!"
За геройствата и склонността да се изживява ту като Васил Левски, ту като Ботев, за циркаджилъците: кавги, крясък, побоища, обиколки в центъра на нощна София с ячки съмишленици, за жарките подвиквания "Бойко-о-о, курво!" и прегръдките със същия този супер ненавистен Бойко, за сцените му в парламента, в аероплана, в ресторанта, с господин посланика на САЩ или със студенти в сградата на ВИТИЗ, или по улиците на столицата, тук изобщо не става дума.
5. Антон Тодоров (1966)
След документално доказани разкрития за знакови след славната 1989 г. образи на доносници на Шесто управление на Държавна сигурност, като "затворника № 1" Янко Янков, или политици, като г-жа Меглена Кунева, Иван Костов, Иво Прокопиев, Татяна Дончева, Росен Плевнелиев, Цветан Цветанов и Бойко Борисов, вероятно преживял своя дълбок вътрешен душевен катарзис.Антон се оказа неочаквано любим депутат на водещия тандем в ГЕРБ – "Вържи попа, да е мирно селото", нали! При медиците е познат феноменът: разболяват се от болестта, която лекуват.Впрочем, безпощадната римска сентенция гласи: "За мъртвия или добро, или нищо!"
6. Тома Биков (1980)
Завършил е актьорство, но е и магистър по политология. През 2002-2005 г. е актьор в Старозагорския театър, 2006-2010 г. – автор на политически. коментари, през 2008 г. – редактор в сутрешния блок на БНТ, после – тв-водещ. През 2009 г. става известен с книгата си "Досието на Доган", през 2014 г. нашумява с книгата си "Другата история на България – 157 модерни апокрифа", през 2019 г. – с книгата си "Политически кризи и служебни правителства". През 2010-2012 г. е главен редактор на сайта glasove.com.
И така, от цвят на цвят, като пеперуда лекокрила, най-сетне се оказва сред гневните оратори в нашето Народно събрание, редом до обаятелните Спас Гърневски, Данаил Кирилов и Антон Тодоров, запленени всинца от най-новата си любов: партията ГЕРБ.
От хард-седесар костовист се озовава в управата на ДБ на г-жа Меглена Кунева. От онзи период в превъзходната животопис е откровението му: "Борисов няма изход – или още един мандат премиер или да бъде силно разследван. Има шанс да е първият премиер, който ще лежи в затвора. По честен път няма начин ГЕРБ да спечелят втори мандат. Ако това стане, изборът ще е с фалшификация и това ще доведе до същинска революция..." И втора запомняща се риторична изява...
Май 2013 г. като водач от листата на ДБГ** в Бургас: "Ако ме изберат за депутат, ще бъда един от хората, които ще инициират проверка в Парламента върху цялостната дейност на Цветанов като вътрешен министър. Няма да се спра, докато не видя този човек осъден за всички престъпления, които е извършил последните четири години. Случаите са стотици. Веднъж завинаги нека да покажем, че след всяка злоупотреба с власт ще има справедливост…"
Трети фрагмент из огненото му творчество, с който може би ще остане в аналите на Родната история: "Борисов не е диктатор. Той е карикатура на диктатор. Второто не е по-малко вредно. Този човек дотолкова си е повярвал, че е забравил кой е и откъде идва. По-лошото е, че ние започваме да забравяме. Аз ще направя каквото зависи от мен Борисов да не е никога повече в креслото на министър-председател".
Биографията на "артиста-политолог" Тома Биков е образец, чрез който съвременен Алеко Константинов би могъл да напише чудесна сага със заглавие "Пътеводител на политическия стопаджия".
** През декември 2011 г. г-жа Кунева с още 13 души учредява сдружение "България на гражданите". Цел
на сдружението е "да инициира и активно да участва в дебатите за
формулиране на националната кауза и националните приоритети на България". На
1 юли 2012 г. Кунева учредява партия "Движение България на
гражданите", която се определя като дясна партия. Бел.м.,tisss.
Животът, това е път, цел и награда. Животът, това е танц на Любовта. Мисията ни е да разцъфтяваме. Да си – това е велик дар. Животът ни е история на Всемира, затова животът е по-красив от теорията. – Цар Соломон към онези, които се поинтересували какъв е смисълът на живота*
22.11.2012.
НА ЗАВЕТ СЕДНАЛ
На завет сам покрай жарта, премислям минали неща – за пеперудени поля и низ отколешни лета, за листа жълт, за скрежа бял, в мъглив ноември отлетял, за мразовития ветрец, косите разпилял.
И мисля, седнал край жарта, за онзи бъден хубав час, когато дойде Пролетта и няма да я видя аз. Безброй неща са ми до днес невидими, далеч от мен – та всеки мил разлистен лес нали различно е зелен!
И мисля си покрай жарта за всеки мой добър познат и всеки, който подир мен ще радва хубавият свят. И уж седя зад своя праг, но в себе си се вслушвам аз за стъпки, що се връщат пак, за тих и дружелюбен глас.
Ако смяташ, че си прав, а момичето ти греши, извини се на момичето. Просто така стоят нещата, тя винаги е права и държи ключовете към Рая и Ада!– Аноним (1947)
16.02.2014.
СВЕЖО УТРО СЛЕД БУРНА НОЩ.
Зарязан в любовта, лежи, ръждясва – часовник
спрял над неразтребен хол, затънала
в огризки тъжна маса, без
крак останал непотребен стол.
Шише с
остатък евтино шампанско, на екс
изпито в пристъп лош, на милата му шнолата в косата – в завивките
на миналата нощ.
Сандалите
запратени сред хола, бикините
й, смъкнати до колене, и тя,
която се разхожда гола, но с пръст
помахва: Мили, не!
Как да
накаже себе си горкият, като
се очертава тежък ден – да
ходи жаден, а да му се пие, тъй
както случи се и с мен!
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (550.) 
