ЗА РЕЛИГИЯТА

ЗА РЕЛИГИЯТА

  Яко Набожен: – Може би ще попиташ: "Ами кой е сътворил Бог?" Веднъж и аз Го попитах същото. Казах Му, Господи, Теб как така Те има, а пък не Си бил създаван? Неговият отговор беше: "Аз Съм извън времето", демек, извън времето йок начало, йок край! Бъди жив и здрав!
 
  tisss: – Феноменално! И какво още да Ви кажа?... А понякога, когато питаме Бог и в отговор чуваме гръмотевичен тенекиен бас с авторитетни размисли точно в часа за новинарската обедна емисия, това най-вероятно е радиото на съседа зад панела.

ЧЕТВЪРТИЯТ ЗАКОН

  Четвъртият му закон на Нютон: Лицемерието е като въздуха, слънцето и водата за всяко живо същество, което се бие в гърди по площадите и държи винаги то да е по първите места в храмовете. Не вярвам, ама хич не хващам вяра на такива като Вас, уважаема Хард рок фен! Така яростно ни демонстрирате своята непогрешимост, че се питам какво общо има християнството с праведница като Вас, обладан от злоба човек с изключително високо мнение лично за себе си и отнасяща се към своя Бог, все едно Му е ревнива любовница.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 8 uli 2019

НА ТАЗИ, ДЕТО МИ ПОСТЛА ЛЕГЛО

НА ТАЗИ, ДЕТО МИ ПОСТЛА ЛЕГЛО*

На тази, дето ми постла легло 
и утеши ме в тежък час, 
макар без знатно потекло, 
направи да съм рицар аз... 

Лекуваше ми раните с очи,
изпълнена с копнеж и свян,
над мен тя бдеше с образ чист,
от гняв когато бях пиян.

С коси обвивайки ме, Боже мой! – 
целувайки ме с нежна страст, 
макар – пехота, бита в бой, 
направи да съм рицар аз...

Превземал нейните гърди, корем, 
замрежил поглед, луд, в захлас, 
гласът й чувах покрай мен 
и по-щастлив не съм бил аз... 

Когато в утрото на път поех 
към нови дни, до гроб на глас 
във вечна вярност й се клех 
и все пак с други лягах аз. 

О, колко лъгах я! О, как щурях 
без миг покой и в зной, и в мраз, 
но само с нея, знам, че бях 
въздигнат като рицар аз.

Към други жалост оттогаз
не съм изпитвал, съкрушен,
но любовта й в тежък час
усещам да кърви у мен.

Понякога ме хваща бяс,
че друг я гали до зори,
ала виновен ли съм аз,
че образът й в мен гори!

Обречена на друг била,
проклинам си днес участта,
но друга не пробуди в мен
мъжа за подвизи роден.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 8 uli 2019

–––

* По любовна балада на Робърт Бърнс. Бел.м., tisss.

СМЪРТ ПРЕД ТРОЯ

СМЪРТ ПРЕД ТРОЯ

Щом царствена по пътя отминаваш,

дърветата се кланят до земята,

цветята с цвят ухаят ароматно

и въздухът се пълни с луд копнеж

по едрите звезди на Фамагуста,

по острови Полинезийски,

по смуглата Бразилска нощ.

И няма нищо в този миг по-важно

от силната ти гъвкава походка

на млада самка, търсеща си мъж.

И аз, наред със другите мъже,

усещам как очите ми изтичат,

ръцете как протягат се сами

и падам от любов сразен пред Троя. 

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 18 oct. 2001 – edited by 7 uli 2019

ОТ МАНСАРДАТА

ОТ МАНСАРДАТА

В мансарда вехта с поглед устремен
към звездното небе зад капандура
откривах, Господ гледа точно мен,
млад мъж във плен на всичко щуро.

Котлончето ми беше фар, фенер,
кафенце за премръзналите пръсти,
и две корички, свинска мас, пипер,
консерва копърка и лук две връзки.

О Боже мой, какви пресветли дни
на топличко във тъмната читалня,
виелица по Витошка шуми
а аз сред книги, стихове печални...

И в мензата – пак риба, стар фасул,
че даже и десерт ошав от сливи,
но щом с чорба тумбакът си издул,
жените ти изглеждат тъй красиви!

И зъзна сетне, та от крак на крак
в очакване да дойде автобуса
внезапно сред настъпващия мрак
простреля ме едно девойче русо.

Насън я следвам гола цяла нощ,
увит до веждите във одеало;
о Господи, животът не е лош! –
свирукам пред строшено огледало

и се кривя с бръсначката в ръка,
докато сутринта се лъсна,
Животът не е лош, пак ще река,
кога не са ти помислите мръсни.

Наивен, глупав, беден, окрилен,
отново вън повлича ме тълпата;
на никой не му пука тук за мен –
щастливец с жълто около устата.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 8 dec. 2012 – edted by 7 uli 2019

ПОЕТИЧЕСКО ИЗКУСТВО

ПОЕТИЧЕСКО ИЗКУСТВО

Бе нежна като момина сълза,
с високо дупе и гърди налети,
мъжкари трима мислехме се за
аристократи, даже за поети.

Търчахме й наоколо с език
оплезен – три дръгливи песа,
и всеки виждаше се мъченик
 и беден паж на нежната Принцеса.

Куп стихове лъстиви в нейна чест
нанизахме и ето най-подире
успя момата да се увлече
по лирика в студентската квартира.

...Наляхме вино, както му е ред,
бонбони шоколадови в кутия,
и всеки в позата на млад поет
зае се чувствата си да разкрие.

Бе понеделник, пръв от скучни дни,
залезе слънцето едва към седем,
момата тъй успяхме да пленим,
че позволи ни жадно да я гледаме,

да й нашепваме един през друг
наместо стихове благочестиви,
циничен низ двусмислици на шут,
когото бавно виното опива...

Пропускам незначителното и
за всеки почитател, що ме слуша,
ще кажа, че накрай ни позволи
да я изкъпем тримата под душа.

Тъй гола върху вехтичък диван
с целувки и милувки безразборно
ний любихме я вкупом и без свян,
и после всеки сам си я завтори.

Бе нежна като момина сълза,
с високо дупе и гърди налети...
Отдето мине хубава жена,
след себе си оставя куп поети.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 18 noe. 2007 – edited by 6 uli 2019

ЖИВОТЪТ НИ РАЖДА С КРИЛЕ

           ЖИВОТЪТ НИ

РАЖДА С КРИЛЕ*

         

По телевизията снощи един известен пойет

два часа се пудреше върху темата Поезия,

като усърдно чепкаше словесна дреб.

И друга една гарга уж го критикуваше,

а пък очевидно тъй се вълнуваше,

че може да се поотърка о своя кумир,

та напористата дама без срам и безспир

четкаше пойета колко е неповторимо велик,

как глъбинно умее да разкодира естеството

на тайнственото нещо, което зовем Живота.

Надавах ухо, докато съзерцавах децата,

които се гонеха, квичейки пред нашия блок

долу, в калта, боклуците, тъмнината

накрая на Пловдив, зад циганското гето.

Милите, те не знаеха що е това изкуство,

висока поезия що е,

психология, ритъм, музика, стил,

философски чувства.

Те просто живееха – падаха, ставаха,

и пак падаха, и пак ставаха

с драскотини и рани,

с подутини, синини,

понякога изподрани,

с избити зъби,

понякога нахапани жестоко, дълбоко,

до кръв,

от което естествено боли и сърби...

Докато онези там в телевизора двамата –

 водещата госпожа интелигентна, т.е. дамата

и онзи неин именит престарял стихоплетец

в това тяхно предаване скучновато и тъпо,

явно не съвсем не разбираха колко е скъпа

за едно честно и храбро хлапашко сърце

илюзията, че животът ни ражда с криле.

И значи, най-високото поетичeско изкуство

е именно това възторжено крилато чувство.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019


 Plovdiv, 5 uli 2010 – edited by 5 uli 2019

–––

* Поводът е типично снобско тв-предаване на водещата г-жа Патрашкова (1962) с Любомир Левчев (1935), автор на блестящи стихове, но и на любопитната изповед: "Другарю Живков, никой не може да ми забрани да ви обичам!" Бел.м., tisss.

ПОМО-ОЩ, ПРОСВЕЩАВАТ НИ!

ПОМО-ОЩ, ПРОСВЕЩАВАТ НИ!

Четиво за ентусиазирания наивник

  Константин Мишев: 

  – Все повече се чувствам като идиот (кретен, нещастник), че някога избягах от този режим! Ами не съм ги разбирал нещата. Пълен тъпак съм бил. Добре, че Явор Дачков ги пуска тези интервюта, за да се опомня. Същите работи ги пише и Иван Бакалов (не го тагвам, че се сърди). Искра Баева, Пантев, Мантев и цялото войнство. Това е признание, че съм идиот, а не историческа студия.

  "Това предложение – да се говори само лошо за една епоха – за него аз не съм сигурен, че е продиктувано единствено от анти-комунистически съображения. Това е просто една тенденция, да се говори лошо за субекта на историческото случване у нас. Но кой е субектът на историческото случване, ако става въпрос за Българска история? Защо да не кажем – както хората и казват, и приемат интуитивно – че това е Българският народ? Тогава защо да се говори непрекъснато зле? Искам да кажа, че една такава история, в която за Българския народ винаги се говори зле – по различни поводи, в различни ситуации, просто с подмятания, може би не системно, но непрекъснато – тази История най-напред е безсмислена. Защото няма сериозен разказ, чийто главен герой да бъде само лош, или само неудачник. Освен ако това не е един комичен разказ. Но ако разказът е сериозен, то неговият автор – и авторът на учебници, и обикновеният гражданин, който говори за своята родина – трябва да бъде на страната на своя народ. И следователно, по-скоро да го хвали, отколкото да го упреква, и по-скоро да му съчувства, отколкото да го обвинява. Това трябва да се отнася дори за такива нелеки периоди, какъвто беше този на държавния социализъм. Трябва да се посочват и добри неща. Защо? Защото тези милиони хора, като всички човешки същества, са се стремели и към добро; и, твърдя аз, са го постигали. Аз съм свидетел на това. Следователно в един учебник по история това трябва да се казва". Интервю на Явор Дачков с доц. д-р Николай Гочев, излъчено по БСТВ.*

  Re. Константин Мишев: 

  "Но ако разказът е сериозен, то неговият автор – и авторът на учебници, и обикновеният гражданин, който говори за своята родина, трябва да бъде на страната на своя народ. И следователно, по-скоро да го хвали, отколкото да го упреква, и по-скоро да му съчувства, отколкото да го обвинява. Това трябва да се отнася дори за такива нелеки периоди, какъвто беше този на държавния социализъм. Трябва да се посочват и добри неща. Защо? Защото тези милиони хора, като всички човешки същества, са се стремели и към добро; и, твърдя аз, са го постигали. Аз съм свидетел на това. Следователно в един учебник по история това трябва да се казва".* MY COMMENT:

  – В цитирания пасаж първото изречение се отнася уж за Българската нация, а внушението е, че се отнася до Българската комунистическа партия. За разлика от Вас, К.М., смятам, че едномилионната маса от членове на БКП не бяха само наглеци и тарикати, кариеристи и предатели на българщината. По същия начин и 45-те години соц не бяха само убийства и подлост. Еднозначната оценка, обобщенията на едро са белег на незрелост или обслужват нечий чужд – не национален, интерес. Прекаленият светец (натегач пред новия Биг Брадър) и Богу не е драг. Поздрави от Пловдив! 

  Първи след Десети ноември 1989 г. се осефериха (възползваха се от ситуацията) доносниците и офицерите на Държавна сигурност, докато огромната маса т.нар. редови партайгеносета гледаха ентусиазирания народ по площадите и улиците на големите градове ошашавени. Бръкнете в биографията на повечето от сегашните ни първи демократи, ако желаете да научите как за един ден някогашен доносник става пръв демократ и ярък борец за европейски и всякакви нови духовни стойности!

  P.S.: Нещо подобно и преди се е случвало вече у нас. Да чуем Иван Вазов:

  "...От всичките наши първи революционери само един Левски може да печели от всяко ново разчопляне на неговия живот. Другите са една смес от светлини и сенки, всичките имат своята опака страна, тяхното обаяние неминуемо губи от силата си и блясъка си, щом личностите на тия революционери изцяло се покажат на нашия любопитен поглед. Една покровителствена завеса е нужна за известни страни на техния характер, за известни моменти на техния метежен живот..." (от статията "Чистият път", май 1895 г.), вж. https://www.slovo.bg/showwork.php3…

  Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 5 uli 2019

–––

* Вж. http://www.glasove.com/categories/na-fokus/news/nikolaj-gochev-govoreneto-protiv-rodinata-e-opasno-za-choveshkoto-zdrave?fbclid=IwAR0S37K2ZFofZpIL3llQXjcWvDh81nC_SlOS0VccflIockEvpaXAIGNisz8 . Бел.м., tisss.