Ангел Грънчаров - 18
март 2007 г.*
...Мнозина и в този
форум не са във възторг от заеманите от мен позиции и са ме обиждали как
ли не. Особено благодатно им се вижда обстоятелството, че съм завършил философия в СССР, по-точно в тогавашния Ленинград
(Санкт Петербург). Тези мои опоненти не пропускат случай да ми навират
в носа това обстоятелство и да крещят, все едно, като съм учил там философия,
трябва доживот да съм венчан за марксизма-ленинизма-комунизма. Вижда им се непонятно как е възможно човек, завършил философия в
Ленинград и в съветски ВУЗ, да не е марксист-ленинист-комунист, макар Петербургският университет, който съм завършил, да е бил много преди по Руските земи да се възцари комунизмът, а както се вижда, и Петербург, и
Университетът му, съществуват и след краха на същия комунизъм.
Затова не крия и се гордея, че съм завършил този университет, че съм негов
възпитаник, както и че съм ученик на професори специалисти в история на философията,
систематична философия, онтология и пр., които ми дадоха основа и сериозна
подготовка. Моята специализация там е Етика и естетика, не Научен
комунизъм или нещо от този род. Впрочем, по ирония на живота прекарвах
времето си в читалните и библиотеките на този университет, четейки не Маркс или
Ленин, а Платон, Шопенхауер, Кант, Ницше, вечерите пък прекарвах
в четене на Достоевски. Едва на 21 години бях горд, че уча и живея
в град, в който живял и творил великият петербургски писател и мислител. Още
първата година от пребиваването ми там аз минах на индивидуална
програма за обучение, официозните предмети История на КПСС, Диамат и други схоластични комунистически дисциплини взех по
ускорената процедура; за сметка на това имах възможност да съсредоточа
вниманието си върху истински важното и сериозното в едно обучение по философия.
В дипломата ми пише, че съм завършил философия за три вместо за пет години,
и това стана благодарение на индивидуална програма, при която на два
пъти издържах изпити вместо за две години само за година, и така съкратих пребиваването си в СССР. Защото наистина атмосферата в тази
страна беше задушаваща (периода 1980-1983 г.) и нямах сили да остана повече. На моите критици, които се хващат за това, че съм учил в
СССР, и непрекъснато го изтъкват, все едно няма как да не съм
жигосан със смъртния грях на комунизма-марксизма-ленинизма, искам да кажа, че
всички, които живяхме през онова време, сме били в някаква степен
ощетени. Някои от нас са благодарни за това, че ги ощетили, а други като мен, са търсили начин, въпреки мощната агресия на тогавашната
пропаганда, да съхранят себе си и достойнството си. Това личи
по делата и поведението на едните и другите, особено сега, след като вече живеем в свободно време…
1.
Атанас Ганчев - 21 ноември 2009 г. в 2:53 am
– Уважаеми г-н
Грънчаров,
По зла или добра ирония
на съдбата имах щастието или нещастието да участвам в събитията от 1988-1995 година и пряко, като свидетел, да ги отразя в статиите си, публикувани както във
вестник "Възраждане" – местния орган на СДС в Русе, както и в двете си публицистични книги. Днес, връщайки се към минали събитията и като пренареждам скромния си личен архив, не мога да не спомена двете мои заглавия: "Аз, един от множеството" и "Новите окови на робството", писани
след първите два свободни митинга: на 18.XI.1989 г. пред
катедралата Св.Александър Невски в София и на 25.XI.1989 г. пред
катедралния храм Св.Троица в Русе (по онова време Пантеон
на възрожденците). През 1995 г. – напускайки Общинския съвет на
Русе, написах и статията "Сбогом, СДС", но никога не съм
предавал Синята идея.
Кой превърна СДС в
политическа небулоза**, кой предаде мечтите ни?
P.S.: Искам да Ви изпратя
текстове и снимки от горните събития.
2.
Николай Ганчев - 24 юни 2019 г. в 11:10 am
– Здравейте, г-н
Грънчаров! Съвсем случайно попаднах на Вашия блог и ей тъй, на шега се
зачетох за отношението Ви към гей-парада. И прочетох
почти всичко във Вашия блог. Прочетох и кратката Ваша история, и щях да затворя блога, без да се замисля, но ме
зачовърка фактът, че нищо, ама нищо не споменавате, па макар и вкратце, за
своето потекло. Разликата във възрастта ни е три години, което
значи, че сме съвременници! Друга разлика е, че по време, когато Вие сте се заселвали в Пловдив, от Пловдив аз съм отишъл да живея в София и така до днес. Прочетох
и горните два коментара; предполагам, не сте реагирали на идейната им насоченост, защото не прочетох нищо конкретно в
блога Ви. За разлика от Вас, аз нямам Вашия ценз, а и
не съм чел нищо от Вашите книги и публикации в пресата. Едва ли
тепърва ще се занимавам с творенията Ви, но ме подразни фактът, и Ви
пиша, без да търся контакт с Вас, именно затова че в тона и
начина, по който пишете във Вашия блог, е отразен стремежът да
поучавате читателя, да му натрапвате личните си убеждения. Доколкото
разбрах, сте философ, което значи, че сте наясно колко битът
определя съзнанието. Вие сте с висок ценз и сте завършил в
бившия СССР. E, аз не успях да взема висше образование при
няколкото опита, които направих да кандидатствам! Учили сте в престижен университет, макар и в СССР. Не сте
школували примерно по икономика или по технически науки, а сте
учили философия, при това точно в ония смутни за България
времена. Аз съм от друго тесто, и явно заради това
ме дразни поучителният Ви тон в блога Ви. Аз съм работник, черноработник, макар вече бивш и при това безработен бивш
металург. Не бих желал писанието ми да Ви прозвучи като персонална
критика, пък и блогът си е Ваш и можете да пишете в него каквото
си пожелаете. Пак Ви напомням – подразни ме, че сте
описал част от житейския си път и кой сте сега, но нищо не сте написали
за потеклото си.
Бъдете жив и здрав! Желая Ви лични и житейски
успехи!
3.
Ангел Грънчаров - 8 юли 2010 г. в 2:21 pm
– Господин Ганчев,
Благодаря Ви за
коментара, за мен е много ценно Вашето впечатление от моите текстове. Това, че
Ви се струва, че се старая да поучавам читателя, ако е така, е много лош дефект
на писанията ми; аз, като пиша, се старая да постигна не друго, а честно,
искрено да кажа какво мисля, а пък в това как звучат думите ми много-много не
се заглеждам, щото то не е моя грижа, това вече е преценка на читателите.
Аз добре зная, че на
всички не мога да угодя; затова и не се старая да угаждам никому. Ако наистина
сте прав, че моите текстове звучат поучително, дидактично, това, освен
че е недостатък, може да се оцени и иначе: аз по този начин провокирам
читателя, дразня го да се замисли, а от това – ако се случи все пак, има полза,
и ползата е не за мен, а за читателя. Изобщо, с философските и
психологическите текстове нещата са доста по-различни, защото тук аз не
предавам някакви знания, а философията е сфера на ценности, оценки, на
личностни и субективни разбирания, убеждения, мнения и пр. Затова, изглежда, е
неизбежно думите на философа да звучат и поучително, и дразнещо, и на места
прекалено субективно, крайно, и както и да е другояче. Та Вашата забележка
ме накара да се замисля по този проблем – и неизбежно ще има ефект върху
писането ми, за което Ви благодаря. Мнението Ви за мен се оказа, повтарям, много
ценно и любопитно.
Благодаря за
пожеланието, и аз Ви желая всичко добро, здраве, успехи! И искам да добавя още
нещо. Това кой колко учил и доколко е образован, не е най-важното; най-важното
е доколко сме успели да станем личности със съответните нравствени качества, доколко сме човеци и човечни; а Вие показвате, че сте личност с позиция,
че сте интелигентен, възпитан, с нравствени качества; понеже и интелигентността, и нравствеността не са продукт на образоваността, а
са душевни дарби и душевни постижения. Бъдете жив и здрав!
4.
Димитър Кънев - 11 май 2013 г. в 8:27 am
– Не разбирам как в един
човешки мозък може да се събере толкова ненавист, омраза към човека, злопаметност и
нито един светъл лъч, нито една позитивна мисъл, нищо, което би било
признак на човечност и благородство. Имате сродна душа с всеизвестния Георги Жеков, но – за разлика от Вас, Георги Жеков не
влиза в долнопробни махленски кавги с хората, които имат различно мнение от неговото, и
колкото и да е краен, поддържа на ниво достойнството си. Защо ли във Вашите спорове с опонентите се появява натрапчивото усещане за нещо средно
между Георги Жеков и професор Юлиан Вучков, за някакъв вид псевдо-академичност,
изпълнена с бурно неудовлетворение от всичко около Вас в този свят, и
най-вече за воня на клоака? Живели сте доста и би трябвало вече да
сте разбрали, че животът не е само черно и бяло. Според
мен, онзи, който не е разбрал това дори в разцвета на живота си, е
останал на ниво съзнание от началното училище.
.jpg)
.jpg)
.jpg)